Фермерът, който спря оранта и върна живота в почвата
В условията на все по-големи климатични предизвикателства и търсене на устойчиви решения в земеделието, Петьо Киров от община Каварна е пример за стопанин, който инвестира в регенеративни практики. С над 18 години опит и 10 000 дка обработваема земя, той прилага Но-тил технология, които възстановяват структурата и живота в почвата, съчетавайки традицията с иновациите.
Пътят към възстановителното земеделие
Петьо Киров развива наследствено земеделие, което развива с убеждението, че възстановителният подход е правилният за района. „Това е моят начин на работа. Харесва ми и съм убеден, че това е правилният подход за нашия регион“, споделя той.
По думите му този модел може да се прилага не само тук, но и в голяма част от България, като ползите са както технически, така и икономически.
Основните принципи на регенеративното земеделие са:
• минимално нарушаване на почвата (No-Till)
• постоянно почвено покритие
• увеличаване на биоразнообразието чрез покривни култури и сеитбооборот
• намаляване на зависимостта от синтетични торове и препарати
• интегриране на животни в агроекосистемата
Седем години но-тил практика
Стопанството навлиза в седмата година на Но-тил технологията. Киров отбелязва стабилни резултати. Използването на препарати за растителна защита е сведено до минимум, торовите норми са намалени значително, а почти изцяло се прилагат биологични продукти.
Жива почва и възстановена структура
Една от най-видимите ползи е възстановяването на структурата и микробиологията на почвата. Цялата система постепенно започва да функционира в естествен цикъл – почвата не се слепва, има „жив“ мирис, а дъждовните червеи са в изобилие, което е ясен индикатор за активност.
В стопанството няма открита почва – всички площи са покрити, а сеитбата се извършва директно.
Предизвикателствата на прехода
Но-тил подходът изисква подготовка и яснота. Киров предупреждава, че не всеки може просто да започне на сляпо: „Хората трябва да знаят какво искат и да са предварително подготвени. Без това рискуват да загубят година работа.“
Една грешка в земеделието може да струва цяла година, затова опитът на практикуващи фермери е безценен.
Дори след седем години практика, Киров продължава да учи и да усъвършенства технологиите – чрез опита на чуждестранни колеги и собствени наблюдения. Динамиката и възможността за развитие са сред основните мотиватори.
„Конвенционалното земеделие следва календар, но тук резултатите зависят от вниманието, търпението и наблюдението на всеки детайл“, обяснява той.
Европейска подкрепа
По линия на Общата селскостопанска политика Киров е реализирал около 10 проекта – успешно изпълнени, отчетени и одобрени. „Работата продължава, а стремежът е към устойчиво развитие и ефективно управление на ресурсите“, казва той.
От Кампания 2026 земеделците, развиващи такъв тип земеделие, могат да кандидатстват по интервенцията: „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Тя е с бюджет 65 млн. евро.
Какво насърчава интервенцията:
- Спазване на ротация на културите
- Балансирано торене според почвен анализ
- Намаляване на обработките и поддържане на почвена покривка
- Редуциране с 20% на използван минерален азот
Почвените проби включват: pH, азот, фосфор, калий – анализи от акредитирани лаборатории.
Органични торове и подобрители: задължителни са минимум три внасяния годишно на: оборски тор, органични почвени подобрители, микробиални торове, биологично активни вещества.
