Основен компонент в замесения хляб е зърно от лимец
Хляб по рецепта от Еванагелието на Йоан замеси Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите в България съобщи радио "Фокус". Елмазов поясни, че рецептата е от „Евангелието на мира”. Основен компонент в замесения хляб е зърно от лимец. Рецептата може да се осъвремени като зърното от лимец се накисне във вода в продължение на 10-12 часа, след това то трябва да се изложи на въздух като с това се постига не само неговото изсушаване, но и началото на неговото покълване. След още един ден на слънце вече има жив кълн.
Билкарят уточни, че след това покълналите семена се смилат с машинка за месо, но може и в хаванче да се стрият на каша. Тази суровина се изпича на ниска температура. ''Така фурната е била нивата, а пекарят бил Господ. Така се стига до една слънчева питка, а когато няма слънце бихме могли в печката на една по-ниска температура, на не повеече от 100 градуса за няколко минути, да постигнем този древен хляб, в който има толкова много сила и толкова много мощ'', заяви той. Мощта може да е на три нива. Първото ниво е вещество. Това са съответните протеини, микроелементи, въглехидрати и мазнини. Другото ниво е поле. На това ниво може да вземем тази каша и да наложим върху място на тялото, където има болка и тази болка ще мине веднага. Елмазов твърди, че високите вибрации на полето на покълналия лимец приповдигат занижените вибрации на болния орган, върху който се слага. ''На третото ниво се научават неща на подсъзнателно ниво, които ние не можем да възприемем с лявостранната ни мозъчна ориентация. Така една древна рецепта оживява в съвременен вариант'', информира той.
Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните– „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Дивото жито лимец е първата пшеница, с която са се хранили древните хора, традиционният тракийски хляб е бил от лимец. Покълналите зърна от лимец са носители на готови за усвояване витамини, на естествени ензими и първично структурирани белтъчини в по-голяма степен, отколкото другите пшенични кълнове. Витамин Е, протеини, магнезий, фосфор, растителни хормони са само част от полезните съставки на дивото жито, което укрепва кръвоносните съдове, извежда отровите от организма, помага при колит, неврози, шипове, плексит и е устойчиво на радиационно лъчение.
