Как потребителят ще има гаранция за тяхната безопасност?
Все повече хора се замислят: как да се храня здравословно? Голяма част от тях са редовни клиенти на фермерските пазари - има ги вече във всеки голям град. Любителите на т.нар. „бабини“ храни са техните клиенти. На тезгяхите има голямо разнообразие - лютеница, консервирано месо, колбаси и какво ли не. Чудесна инициатива. Само че години наред се повдига въпросът: до кога тези производители ще тънат в сенчестата икономика До кога потребителят ще консумира тези храни, без гаранция за тяхната безопасност. Без информацията, която по закон им се полага. Няма изисквания за хигиена, стандарт за помещенията, в които става производството. Същото важи и за механи и ресторантчета в къщите за гости, например. Малките количества храни, които се произвеждат от стопаните, са родени от идеята да се съхранят традиционни български храни. Чудесно начинание, показва го категорично и големият интерес на потребителя. Години наред, обаче, ентусиасти се опитват да вкарат тези храни в законовата рамка. Да се чуди дори човек на тяхната неизчерпаема енергия, която се хвърля за това, да се чуди човек и на явното пренебрежение на редица ръководства на земеделското министерство. Някакви правила и предложение за наредба непрекъснато излизат на дневен ред и после - потъват като дребнотемие, в чиновническите големи дела.
А правилата за фермерските храни са написани и предлагани за кой ли път. Пак има малко напредък – най-после проектонаредба влезе в аграрното ведомство. Песимист съм за нейното скорошно одобряване като Наредба. Предстои обществено обсъждане. При добра воля на експертите в земеделското ведомство, то може за дни да приключи. Обаче – да не забравяме за политическия земетръс. Следващият политически кабинет едва ли ще му е до специфичните български храни. Нали трябва да финализира НСП и да го изпрати в Брюксел, да не говорим за друго – подготовката за финансиране на земеделието от Плана за възстановяване и устойчивост. Да предположим, че морето ще се подкваси, както се казва. И въпросната Наредба е факт. Обаче: искат ли я наистина тези дребни производители на традиционни български храни? Малцина, убедена съм. За тези хорица, които припечелват по някой друг лев на фермерските пазари, Наредба - това звучи страшно: регистрация, проверка на контролни органи, санкции и не дай Боже – данъци! За 10 бурканчета лютеница - един куп задължения. Неприятно, обаче контрол за безопасността на тези храни трябва да има. Който не иска да спазва стандартите – да хлопва кепенците. Колкото за качеството на фермерските продукти - преценката е индивидуална!
Коментар на Валентина Спасова
