За първи път вкусният десерт се е появил в Древен Китай преди 5000 години
Близо 7000 тона сладолед изяжда българинът през лятото. На човек от населението това прави по около 1 кг, показват данните на агенции за проучване на пазара. Годишните продажби на ледения десерт пък са за малко над 70 млн. лв. Въпреки че т.нар. импулсни сладоледи в единична опаковка излизат по-скъпо от фамилните за вкъщи, те доминират на пазара. Съотношението им е 70 към 30 процента.
Българинът предпочита сладолед на клечка. Именно този вид е с най-голям дял в стойностно изражение, следван от леденото изкушение във фунийки. Всъщност популярният у нас като ескимо сладолед на клечка е измислен сравнително скоро - в началото на XX век.
Някои смятат за негов откривател невръстния по това време американец Франк Еперсън. През зимата на 1905 г. 11-годишният малчуган оставя лимонадата си да се изстуди навън. Течността, в която била пъхната лъжица, замръзнала и така случайно се появява първият сладолед на клечка в света.
Дали обаче Еперсън може да се приеме за “баща” на леденото изкушение на клечка, е спорно. Но факт е, че другият кандидат за тази слава също е американец. През 1922 г. Нелсън патентова идеята си за сладолед на клечка, обвит с шоколадова глазура. Той кръщава своето изобретение Eskimo-pics и така от следващата година - 1923, на пазара се появява популярното и днес ескимо.
Името е избрано неслучайно - Нелсън рекламирал продукта си из американските градове, като прожектирал филм за ескимосите. По-късно, по време на посещението си в САЩ, ръководителите на френското предприятие Charles Gervais забелязват популярността на ескимото и решават да го продават и във Франция. Така през 1931 г. френският ескимо е представен на парижани по време на Колониалното изложение и започва масовото му разпространение в Европа.
Истинската популярност на сладоледа на клечка обаче идва след Втората световна война. През 1949 г. го лансира в Милано фирмата Motta, която започва да произвежда в индустриални количества Il Mottarello. Оттогава сладоледът на клечка нахлува по плажовете, превръщайки се в най-предпочитаното лакомство за морските летовници.
Иначе сладоледът е съпътствал човечеството в продължение на хиляди години. Твърди се, че първият сладолед се е появил в Древен Китай преди 5000 години. Именно китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед от планините и прибавяли портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С получения десерт владетелите се освежавали. Твърди се, че рецептите били държани в тайна, която била разсекретена едва през XI век в книгата “Ши-кинг”. После китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата.
Европа научила за замразения десерт едва през XIII век от известния пътешественик Марко Поло. Рецептите му били подарени от монголски хан. Така сладоледът моментално влязъл в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. В Париж пък през 1676 г. 250 сладкари се обединили и създали корпорация за производство на сладолед.
