Решението на проблема може да следва траекторията на борбата с тютюнопушенето
Когато човек влезе в супермаркет днес, той вижда висококалоричните, силнообработени храни, напоени с химикали за повече вкус, с цел потребителят да бъде връщан отново и отново към тях. Това е храната, която повече хора във Великобритания ядат. Храната, която прави повечето хора дебели.
На съседния ред обаче един върху друг се трупат рафтове нискомаслени, обезмаслени, с малко въглехидрати, нискокалорийно, без захар и т.н. "здравословни" варианти, които се предлагат на хората, натрупали високо тегло от предишните храни. Прието е да се смята, че затлъстяването и диетите са две тотално различни неща, но всъщност между двете има дълбока симбиоза, пише Жак Перети, автор на филма The Men Who Made Us Thin във в. Guardian.
Когато за затлъстяването започва да се говори все по-често в глобален мащаб, хранителната индустрия не губи време и започва да действа. Някои от най-големите хранителни гиганти в света решават да направят пари от това, като започват да купуват компании в сферата на диетите.
Slimfast, компания за течна храна, е купена от Unilever през 2000 г. Jenny Craig, набор от програми за отслабване в САЩ, е купен от швейцарската Nestle, която също така продава сладолед и шоколад. През 2011 г. Nestle е най-печелившата компания в света според рейтинга Fortune's Global 500.
Тези международни конгломерати бавно навлизат в пазара за милиарди долари на фитнес зали, фитнес уреди, бавни и бързи диети, списания и DVD-та, обещаващи бързо отслабване само за три седмици, от "Дневник".
Хранителната индустрия, чиято главна цел е да продава храна, създава перфектният оксиморон – нещо, което се яде, за да се загуби тегло. Така се затваря привидно абсурдният кръг. Появяват се силнообработени диетични храни, които често имат повече храна от оригиналите, но са рекламирани като продукт за отслабване. Тук идва и уловката - "като част от контролираща калориите диета." Продават се дори и диетични торти. Така в супермаркета днес може да бъде намерена цялата панорама на затлъстяването и отслабването – неща, които те увеличават, и след това би трябвало да ти помогнат да свалиш същото това тегло.
Най-големият пазар за тези неща обаче не е само хората, които имат медицинско затлъстяване (индекс на телесното тегло или BMI над 30), но и милиардите хора, които имат леко наднормено тегло и не го смятат за проблем. Всичко това се променя на 3 юни 1997 г. когато Световната здравна организация провежда експертна консултация в Женева и определя затлъстялостта не само като "катастрофа", но и като "епидемия."
Думата "епидемия" е ключова, когато става дума за правене на пари от затлъстяването, защото звучи като медицинска катастрофа. А ако е медицинска, значи някой може да предложи лекарство.
Някъде по същото време в края на 90-те се случва и още една важна промяна. В доклад за СЗО се намалява индексът на BMI, според който един човек се смята за имащ наднормено тегло от 27 до 25. Така само с една промяна на цифрите милиони хора по цял свят изведнъж се превръщат от "нормални" в "затлъстели."
Любопитна подробност е, че екипът на професор Филип Джеймс, който изготвя доклада на СЗО, е финансиран от фармацевтичната индустрия. Той се занимава с проблема на затлъстяването от средата на 70-те години и през 1995 г. създава Международен екип за действие срещу затлъстяването (IOTF). Професорът казва, че е получавал чековете от фармацевтичните компании, но те никога не са искали нещо в замяна.
Фармацевтичната индустрия се опитва да спечели от обявяването на затлъстяването като "епидемия", но не успява. Хапчето Redux на американската Whyet се проваля след смъртен случай на пациентка от Оклахома сити. Британският гигант GlaxoSmithKline пък открива, че антидепресантът Wellbutrin има страничен ефект – хората губят тегло. Компанията харчи милиони долари, за да подкупва лекари в САЩ да предписват това лекарство на затлъстелите си пациенти, но след като схемата е разкрита, GSK е осъдена да плати 3 милиарда долара обезщетение.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
