Законността на сдруженията е податлива на тълкувания от страна на институциите
Хранителните кооперативи са алтернативен отговор на масовото предлагане в хипермаркетите, дискаунтърите и на агресивния маркетинг на унифицираните продукти. Най-общо така хората в тази ниша ще ви опишат причините за появата им, а след това дълго можете да си говорите дали тяхната поява предизвиква търсене на храни директно от малки производители, или пък точно това търсене е родило идеята за кооператива.
След като преди близо три години влезе в сила Наредбата за директните продажби от малки ферми, много дребни производители на храни получиха известни възможности да достигнат директно до клиенти, без да минават по дългата верига на доставчиците и прекупвачите, пише "Капитал дейли". Един от проблемите обаче е, че тези производства почти винаги са отдалечени от големите градове, където са потенциалните им клиенти, а и нямат право да продават извън административната област, в която са регистрирани. Така, макар да имат законов шанс, обстоятелствата ги принуждават все пак да ползват прекупвачи. Това, от една страна, увеличава цената, а от друга, ги прави зависими от доставчиците.
Не без недостатъци
Идеята на кооперативите е да компенсират тези проблеми и да доставят до потребителите продукти от малки производители, които са все по-търсени, тъй като се приемат за по-натурални и по-качествени. Кооперативите обаче имат и недостатъци и един от тях е непостоянството – не можете да бъдете сигурни, че желаните от вас продуктите са налични в момента. Понякога причината са природните условия – например градушка, а друг път са организационни. Но е факт, че кооперативът не е място, на което отивате да пазарувате и знаете, че ще получите каквото искате.
Голяма част от клиентите са семейства с малки деца. Да поръчаш храна по този начин обаче означава да имаш доверие и в "доставчика", и в производителя. Хората от кооператива имат личен контакт с производителите, могат да видят как се прави храната и откъде идва. Тя често е и със сертификат за биопроизход.
Нормативен вакуум
Въпреки че реално законова забрана за съществуването на кооперативи няма, хората зад тях имат известни притеснения, защото по закон продажба може да прави или самият производител, ако е регистриран по наредбата за директните продажби, или търговски обект, който има разрешение за това. Законът мълчи дали покупката на по-голямо количество продукти от ферма и последващото им разпределяне е разрешено, като от Агенцията по храните и Министерството на земеделието не отговориха директно на този въпрос с "да" или "не". От там обясниха, че е задължително всеки, който е зает на различни етапи от производство, преработка или разпространение на храни, да отговаря на законовите изисквания. Единственото изключение е производството и съхранението на храна за лична консумация.
Така законността на кооперативите става податлива на тълкувания от страна на институциите. На въпрос дали има нужда да регулира дейността на кооперативите от министерството посочиха, че "не е необходим нов нормативен документ, ако някой нарушава сегашното законодателство".
Десислава Димитрова, координатор за България на организациятa Slow Food, вижда кооперативите по-скоро като симптом за търсене на качествена и вкусна храна, но това искане на потребителите така и остава нечуто от държавните институции, от които зависи да помогнат. Според нея появата на кооперативи не е тенденция, която може да остане устойчива дълго време в този формат. Всъщност и сега организаторите признават, че им е трудно, тъй като често става дума за доброволен ангажимент.
Плюс на липсата на стремеж за печалба е, разбира се, почти липсващата надценка. Минусът е ограничената възможност за разрастване. Част от кооперативите работят с печалба, разказаха участници в подобни организации. Но там пък се е появил проблемът с високите цени.
Всичко това води до липсата на сигурен пазар за производителите и възможност за планиране - нещо, което е до голяма степен гарантирано при работата с прекупвачи. Самите производители всъщност също имат възможност да си правят кооперативи – на правен език такива организации се наричат "сдружения на производителите", обяснява адвокат Ивана Мурджева. За подобни сдружения дори са били предвидени и евросредства, но интересът към мярката е нищожен, посочва тя.
"Тъмната" страна
Освен правния вакуум, в който съществуват, липсата на контрол над кооперативите поставя въпроса и за хигиенния риск. Наистина досега никой не е споделял за такъв инцидент, а и покупките са само от ферми с изрядни документи, но остава въпросът с контрола извън фермата. Достатъчно ли просто да имаш доверие на хората от кооператива и какво ще стане, ако продукт бъде заразен неволно? Отказът на държавата да види нуждата от ясни правила в тази ниша е проблем, който освен друго може и да бъде опасен.
