От септември тази година с новата реколта на пазара ще влезе в сила и стандартът за лютеницата
След създаването на стандарти за основните храни - БДС за млечните, "Стара планина" за месните и стандарт "България" за трите вида хляб - бял "Добруджа" и типов, от днес работна група се захваща с този за лютеницата и кетчупа.
Идеята е на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци /СППЗ/, съвместно с Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/. Работната група е в широк формат - технолози, научни работници, оперативен контрол, които два-три месеца заедно ще "бистрят" стандарта до постигането на пълен консенсус, посочи изпълнителният директор на БАБХ Йордан Войнов. Той уточни, че от септември тази година с новата реколта на пазара ще влезе в сила и стандартът за лютеницата.
От бранша обещаха продуктът да е натурален, без консерванти, оцветители и подобрители. Остава въпросът ще стигне ли родното производство пипер и домати, които да гарантират, че освен по рецептура, продуктът ще е български и по суровини.
Константин Ламбрев, председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, признава, че сериозен проблем на бранша в момента е снабдяването с качествени суровини за преработка. В България през последните 20 години производството на плодове е намаляло с близо 80 процента, а на зеленчуци - с над 60 на сто, каза технологът, цитиран от БТА.
Според Ламбрев обаче, българската консервна промишленост не е компрометирана, както някои твърдят. По принцип отрасълът е експортно ориентиран и над 50 на сто от производството на консерви у нас се изнася, аргументира се експертът. Контролът в страните не само от ЕС, но и в САЩ, Русия и други държави е много завишен и това налага предлагането на качествена продукция, категоричен е той.
Безкомпромисен контрол и жестоки санкции за нарушителите на стандартизираните храни на вътрешния пазар обеща от своя страна изпълнителният директор на БАБХ Йордан Войнов. Според Константин Ламбрев обаче в момента у нас проблемът се свежда до легитимността на производителите и сивия сектор в бранша.
"Членовете на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци са големите предприятия в България, както и някои от малките, но ние представляваме легитимния бизнес", подчертава той. Стремежът на организацията да работи с БАБХ и да направи мониторинг на продуктите той свързва именно с отделяне на легитимните от нелегитимните предприятия в консервната промишленост. За съжаление в момента на пазара голяма част от продукцията е нелегитимна, твърди Ламбрев. Пример за това, е наличието в търговската мрежа на над 100 марки лютеници, които не отговарят на броя на предприятията. "Уверявам ви няма толкова производители на лютеница у нас", казва Ламбрев.
При предишната регистрация на предприятия от хранителната промишленост, броят на консервните е около 150. В Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в момента членуват около 50 предприятия. Те обаче държат от 60 до 80 на сто от производството, твърди Ламбрев. "При нас са големите производители, техниката, големите хладилници", аргументира се технологът.
Ламбрев е категоричен, че компромис в производството на лютеница по стандарт няма да има. В лютеницата със стандарт ще има само български домати, но ще се допуска вносно пюре, защото родното зеленчукопроизводство се е свило. Не се изключва и влагането на нишесте, което присъства в традиционната рецепта, каза Ламбрев.
Лютеницата по стандарта ще бъде обозначена с логото на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци - СППЗ.
Притеснението ни да направим стандарт за лютеницата идваше основно от това, че продуктът се прави традиционно във всеки дом и всеки има специфична рецепта за него, коментира управителят на едно от най-големите консервни предприятия у нас и член на СППЗ Иван Янков.
"Затова сега ние ще регламентираме едни физико-химични показатели, които да осигуряват този браншови стандарт като хранителна стойност и като съдържание на продукти, задължително без консерванти и оцветители", посочва Янков. Той уточнява, че конкретиката за новия стандарт за лютеницата ще се реши в работните групи, но в нея може да има сгъстители. В момента се използват нишесте, пюре от картофи, които старият стандарт разрешава.
Идеята е да запазим традиционния вкус от едно време и да утвърдим продукта като традиционен на Балканите, казва Янков. "Да се знае - това са рецептите, това е вкусът, и целият Европейски съюз го има като единен продукт".
Сред лютениците, предлагани сега на пазара, има пастообразни и едро смлени, наричани още "домашни". В тях производителите влагат основно доматено и пиперково пюре, моркови и пюре от моркови, патладжан и печени чушки. Овкусителите са захар, сол и слънчогледово олио. Това са основните компоненти, а подправките, които са около 10 - 12 на брой са типични за българската трапеза - лук, чесън и др..
В стандарта от 1975 година /20-22/ и рецептите създадени по него, например, има лютеница тип "Перущица", в която се е влагало ябълково пюре, уточнява Янков. В други продукти се използват разни еквиваленти на нишестето, като картофите, например, и това е била официалната рецептура за България отпреди 40 години. Сега технолозите ще разработят БДС за лютеницата, който ще е осъвременен вариант на стария.
На следващ етап ще разработим програма за популяризиране на продукта в Европейския съюз. Засега обаче ще осигурим минимални качествени изисквания за запазване на традиционния вкус на лютеницата, гарантирани с логото на съюза, казва Константин Ламбрев.
"Има хора, които отричат всичко ново. Те може би са забравили вкуса на продуктите отпреди 20 години и не могат да направят такава драстична разлика. Влаганите сега в много от храните подобрители подобряват вкуса им, но не съответстват на здравословния начин на хранене с продукти от натурални суровини", коментира д-р Войнов.
Изпълнителният директор на БАБХ уточнява още, че стандартът е на доброволни начала и никой няма да бъде принуждаван да работи по него. Войнов припомни, че от 94 месопреработвателни фирми, които правеха стандарта "Стара планина", в момента малко над 70 са закупили логото от браншовата асоциация и отбелязва, че все още има време да го направят и останалите. Фирмите, които са одобрени да правят хляб "България" по стандарт според Йордан Войнов са около 20.
Търсенето е това, което ще регулира предлагането, а пазарът ще реши какъв да бъде броя на производителите, коментира Войнов. Слабото предлагане на хляб по БДС, третият въведен за тази година стандарт, е заради високите критерии за предприятията. Те са свързани основно с изискването за качествена суровина, в случая пшеницата, която не достига на пазара. Компромиси обаче няма да има, защото главната цел е защитата на потребителя, категоричен е Войнов.
