Около историята на българското кисело мляко има много любопитни факти

В началото на XX век продуктът е нашумял със своите уникални свойства, способстващи за дълголетието

За българското кисело мляко, нашумяло в началото на XX век със своите уникални свойства, способстващи за дълголетието, се носят легенди. Около неговата история има много любопитни факти.

В езиците на Западна Европа самата дума за кисело мляко –  „йогурт”, се появява преди век и то в съчетанието „български йогурт”. Такъв е случаят с появата на думата във френския език по справка на Академичната педагогическа документация. Популярността си вълшебният хранителен продукт, а по-късно и самата дума, дължат на млад български учен от катедрата по бактериология на Женевския университет, който през 1905 г. открива „виновника” за превръщането на прясното мляко в кисело – пръчковидна бактерия в съчетание с кълбовидна. Тя е изолирана именно от овче кисело мляко, домашно произведено в България. Впрочем, научната публикация по въпроса на бъдещия професор Стамен Григоров в швейцарското френскоезично списание Revue médicale de la Suisse Romande не използва появилата се по-късно дума „йогурт”, а говори за „ферментирало прясно мляко”, което нарича с българското съчетание „кисело млеко” и прилагателното „българско”. /Étude sur un lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande, 1905 Grigoroff, Stamen/.

Откритието на българина Стамен Григоров прави силно впечатление на руския учен и бъдещ нобелов лауреат Иля Мечников, който по това време е зам.-директор на Института „Пастьор” в Париж  и се вълнува от темата за дълголетието. Той смята, че смъртта не е нищо друго, освен болест, която може да бъде лекувана както всяка друга. И стига до извода, че основната причина, която води организма към неговия заник, са гнилостните процеси в стомаха на човека, които бавно го „отравят”. Изследвайки новооткритата бактерия, която впоследствие получава названието „бацилус булгарикус”, той констатира, че тя има способността да убива именно гнилостните микроорганизми в червата и така укрепва организма. Потвърждение на своята теория за влиянието на киселото мляко, в случая българско, върху дълголетието, той намира и в статистическите данни за столетниците в отделните страни. Класацията се води по онова време именно от България, където киселото мляко е основна храна от незапомнени времена.

Оттогава започва и дългият спор дали киселото мляко е измислено от българите или е просто една по-лековита разновидност на този продукт. Има няколко версии по въпроса.

Една от тях твърди, че прабългарите, конен народ, идващ към Европа от Азия, първо практикувал пиенето на ферментирало мляко от кобила, кумис. Впоследствие, когато българите започват да водят по-уседнал живот, те започнали да консумират и ферментирало овче мляко, превръщайки го в гъсто кисело мляко. Според някои историци прадедите ни го наричали „катък”. Любопитно е, че подобна дума и до днес се използвала в областта Синджан, северозападен Китай, и звучи като „кътхък”.

За самата дума „йогурт” също има безброй исторически хипотези. Една от тях, свързана с българите, е следната. Тя твърди, че именно българите са въвели консумацията на кисело мляко в огромната Османска империя. През 1345 година българите в Тракия били нападнати от селджукските турци, които отвели със себе си в Мала Азия огромни стада овце и много български пленници. Тези турски нахлувания продължили и през следващите 50 години. От млякото на отвличаните овчи стада, българските пленници по пътя към Мала Азия приготвяли кисело мляко, което било единствената им храна. Дотогава турците в Мала Азия не употребявали киселото мляко за храна. Никъде в тяхната история не се говори за кисело мляко, твърди д-р К. Попдимитров. От българските пленници те усвоили неговата употреба. Наричали са го „яурт” – дума, която няма нищо общо с „мляко” или „храна”, а по-вероятно произхожда от названието, с което турците са наричали българите-роби „гяур” – (иноверец), смята ученият.

Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...