Забавени мерки, липса на дебат и риск за местните породи
Интервю с проф. д-р Дойчо Димов, председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце
- Проф. Димов, темата за шарката по дребните преживни животни отново изостри обществения дебат. Не се ли чуват твърде малко гласовете на учените в подобни ситуации?
Шарката по овцете е сложен ветеринарномедицински и зооинженерен проблем. Решаването му изисква висока квалификация и експертност. Това означава, че решенията трябва да се базират преди всичко на научна оценка. За съжаление, в настоящата ситуация научният дебат беше изместен от политически и лобистки интереси, което доведе до тежки икономически последствия – ликвидация на цели стада и лишаване на хора от поминък.
- В тази ситуация се сблъскаха различни интереси – на млекопреработватели и на животновъди. Имаше ли реален научен дебат?
За съжаление, ветеринарномедицинската наука остана встрани. Подходът беше изцяло институционален. А ситуацията изискваше предварително разработен сценарий – първоначални мерки, последвани от алтернативни подходи, ако първите не дадат резултат.
- Данните показват сериозен мащаб на проблема в Пловдивска област. Какво означава това за сектора?
От общо 192 огнища в страната, 143 са в Пловдивска област – това са около 75%. Това доведе до огромни загуби. Овцевъдството у нас и без това е в критично състояние. Официално се говори за около 1 милион овце, но реално по данни за подпомагане броят им е около 700 хиляди. Никога не сме имали толкова нисък брой. В комбинация със заболяването, страната е изправена пред риск да загуби производствения си потенциал.
- Вие ръководите организация, свързана с местни породи. Как се отрази кризата на тях?
Работя вече 36 години за съхраняването на бялата и ваклата маришка овца – част от нашето културно наследство. Най-тежко засегнат е именно ареалът, където тези породи се отглеждат. От бялата маришка овца са останали около 500 животни. При ваклата ситуацията е малко по-добра, защото е разпространена и в други области. Това показва колко е важно една порода да не бъде концентрирана в един регион.
- Как оценявате мерките – включително евтаназията на стада?
Тук трябва да направим важно уточнение – „болни“ животни са тези с клинични признаци. В много случаи има положителни лабораторни проби, но без клинична картина. Именно това поражда съпротивата на стопаните.
- В Пловдивска област има стопанства под карантина от месеци. Какъв е рискът?
Около 16 огнища с над 1000 животни са под карантина вече осем месеца. Това блокира стопанската дейност. Ограниченията започват да нанасят по-големи щети от самото заболяване.
- Вие говорите за необходимост от нов подход. Какъв е той?
Новият подход трябва да стъпи на реалната ситуация: изминали са месеци, животните са клинично здрави. Това изисква нова епизоотична оценка.
Първо – клиничен преглед.
Второ – лабораторни изследвания (PCR, серология).
Трето – анализ на риска от разпространение.
Ако няма циркулация на вируса, дори да има антитела, няма основание за ликвидация.
- Каква е ролята на антителата?
Наличието на антитела означава имунен отговор. Те не са доказателство за активна инфекция. Антителата могат да се задържат месеци. Важният въпрос е дали вирусът циркулира.
- Има ли пропуски в действията на институциите?
Да. След първоначалната диагностика част от стадата бяха оставени без наблюдение. Дори частнопрактикуващи ветеринари не бяха допускани. Това противоречи на самата същност на ветеринарната професия.
- Все пак има примери за спасени стада?
Да, за две стада – от бяла и вакла маришка овца – беше извоювана дерогация. Аргументите бяха липса на клинични признаци и риск от изчезване на породите. В продължение на 6 месеца се правеха изследвания на всеки 21 дни – всички резултати са отрицателни.
- Какво следва за тези стада?
Следващата стъпка е да се поиска промяна на статута им – от огнища към нормални стада. Това трябва да стане на база лабораторни доказателства.
- Възможно ли е това в рамките на европейските правила?
Да, има механизми. Не може огнище да се „изтрие“, но може да се промени статутът му. Това обаче става само с научни доказателства, не с административно решение.
- Споменахте и пропуснат момент за ваксинация.
Абсолютно. В началото при първите десетки огнища трябваше да се премине към масова ваксинация. Всички практикуващи ветеринарни лекари, с които съм говорил, подкрепят ваксинацията като най-сигурна мярка.
- Защо не беше приложена?
Надделяха икономически съображения – опасения за износа на млечни продукти. Но това не отчете факта, че при производството на сирене има пастьоризация, която унищожава вируса.
- Какви са рисковете, ако се продължи със сегашния подход?
Рисковете са сериозни – социално напрежение, срив в производството, загуба на генетични ресурси. До момента са унищожени над 23 000 овце и около 1300 кози.
- Има ли шанс за промяна?
Надявам се новото ръководство на Министерството на земеделието да се вслуша в експертите. Трябва да се включат учени от водещите университети и да се приложи научен подход – както за оценката на ситуацията, така и за ваксинацията.
- Какво е основното Ви послание?
Че науката беше игнорирана. А без научен подход решенията са непълни и често грешни. Имаме конкретни предложения – писмено внесени в Министерството и БАБХ. Въпросът е да бъдат чути.
- Ще продължите ли да настоявате за промяна?
Разбира се. Не съм се отказал. Ще продължим да настояваме за нов подход, базиран на изследвания и доказателства. Защото сегашната ситуация не може да продължава.
Интервю на Валентина Спасова
Цялото интервю гледайте тази неделя – 26 април от 20:30 часа в предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ.
