Малките площи и високите цени на семената пречат на фъстъкопроизводителите у нас
В момента на пазара излиза лимитирана серия подбрани фъстъци от Садово информира Младен Радев, специалист тиквени и слънчогледови семки в „Интерснак България”. Сортовете, от които са съставени, са Калина и Кремена. Избирани са по критерии като външен вид, цвят, мирис, вкус, но определящи са качествените показатели - влага, липса на афлатоксини, анализи за плесени и микробиология.
Хората в община Садово се препитават с фъстъци още от миналия век - от 1902 г. Избрали са тази култура заради подходящите климатични условия. По принцип за отглеждането на фъстъците решаващо значение играят изборът на почва, както и обилната светлина и топлина, а Садово предлага тези условия. Самият район пък е наречен „Столицата на фъстъка”. От Садово чрез Селскостопанския техникум и първата опитна станция фъстъците се разпространяват в цялата страна. Садовският фъстък е с доказани вкусови качества и аромат. От 2004 г. насам в Садово празнуват и Ден на фъстъка.
В Садово са създадени и признати сортовете Калина, Росица и Орфей, които от 1998 г. са включени в схемата на семепроизводство. А през 2003 г. е признат и райониран най-новият сорт Кремена. Всички сортове са ранозрели, подходящи за механизирано отглеждане и прибиране, с едри семена, с комплексна устойчивост към разпространените у нас гъбни болести. За директна консумация най-търсени са така наречените "десертни" сортове, които притежават добри вкусови качества.
Силно намалените площи на едно стопанство в резултат на аграрната реформа и приватизацията на земята, са сред основните проблеми на фъстъкопроизводителите в България. В момента в района на Садово се отглеждат едва около 2000 дка фъстъци, а преди няколко години са били над 6000 дка.
Друг проблем е високата цена на семената, която варира между 4 и 6 лв. за килограм. Държавната субсидия също е ниска – 23,60 лв. на дка. В последните една–две години в Садово се произвеждат само около 200 тона фъстъци. Средната производителност е около 100-120 кг. на декар. Отглеждането на фъстъците е трудоемко и специфично. Вносните фъстъци се предлагат на много по-ниски цени от българските и това създава допълнително затруднение за производителите.
По принцип 90 % от ядките, които се предлагат у нас, се внасят в суров вид от други държави, а някои от производителите са със занижени стандарти за контрол и качество, а оттам идва и ниската цена. Мерки, които могат да подпомогнат фъстъкопроизводителите у нас са както по-голяма държавна подкрепа, така и повече инвестиции и помощ от страна на частния сектор.
История на фъстъка - родината на фъстъците е Южна Америка. В Европа те са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование – „китайски орех”. Други източници смятат, че семената на фъстъците са донесени на Стария континент директно от Америка от португалските мореплаватели. Фъстъкът е маслодайно растение от семейство бобови, като в света са познати около 15 вида. Семената му са богати на мазнини, но съдържат и белтъци, въглехидрати и витамин В1. Използват се в консервната, сапунената и парфюмерийната промишленост. Годишно в света се засаждат над 200 млн. дка с фъстъци, като най-големите производители са Индия и Китай, следвани от Африка и Европа. Испания е рекордьор по добив на фъстъци - средно по 300 кг от декар, докато в Мароко се събират по 260 кг/дка, а в Египет - по 180 кг/дка.
Фъстъците в България - фъстъците са на второ място по значимост в групата на маслодайните растения у нас след слънчогледа. България е начело по засетите площи и производството на фъстъци в Европа. Съсредоточени са основно в два района – Пловдивски и Благоевградски, а площите не надхвърлят 30-40 хил. дка. Средното годишно производство достига 8-10 хиляди тона, но средните добиви са още много ниски - около 90-100 кг от дка и не отговарят на големите продуктивни възможности на създадените сортове През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката. В момента в цялата страна има не повече от 15 000 декара, като основните площи са в Садово, има минимални количества в Благоевград и Петрич. България е единствената страна в света, която не прилага химически средства за борба с гъбните болести през време на вегетацията, тъй като сортовете са устойчиви към тях. В африканските държави например, фъстъците имат афлатоксини, защото там климатът създава подходящи за тях условия като голяма влажност и много високи температури.
