Възможен ли е български винен маркетинг борд?

Целта е вината ни да са разпознаваеми на външни пазари

Първа национална конференция на винопроизводителите, организирана от Българската асоциация на производителите и износителите на вино, се проведе в София, а темата беше "Успехът на българското вино на световните пазари - мисия възможна", пише standartnews.com.

Сред въпросите, поставени за обсъждане в дневния ред, беше и предложението на Галина Нифору, председател на Асоциацията, за създаване на Български винен маркетинг борд, който да работи за имиджа на бг виното по света. 

Форумът за първи път събра голяма част от избите, които заедно да помислят за бъдещето си. Конференцията беше открита от заместник-министъра на земеделието д-р Лозана Василева. "Приветствам идеята за създаване на винен борд. МЗХГ подкрепя усилията на бранша за изграждане на по-добър имидж на страната ни", каза д-р Василева.

"През последните 15-20 години у нас се случи голяма промяна в развитието на избите. Те използват най-добрите технологии за производството на вино. Но на българския продукт липсва маркетинг", заяви Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България. Избите трябва да започнат съвместна дейност за идентичност на регионите, а после да се обединят на национално ниво. Ако се работи на парче - всеки за себе си, няма да има успех, добави Стоянов.

Галина Нифору посочи един от парадоксите, с който се сблъскваме - по закон сега ние нямаме право да се представяме по света с бранда България, затова се рекламираме с вина от Древна Тракия. Но това е изключително трудно да се разбере от потребителите в Китай, например.

Според някои от участниците във форума, по-лесният начин е избите да се представят пред туристите, отколкото да се промотира бг вино на международния пазар. Затова е по-добре 10-те милиона евро от Националната лозаро-винарска програма да се насочат към България.

Целта на създаването на винен маркетинг борд е да направи вината ни разпознаваеми, да увеличи производството на качествени напитки и да вдигне цената им. Това обясни председателят на Асоциацията на производителите и износителите на вина Галина Нифору.

"Имаме всички дадености - растящ брой изби, нови лозя, много професионалисти по веригата, високо качество, древна история, консумацията се увеличава, като през 2017 г. надмина тази на бирата, предлагаме здравословен продукт.

В същото време слабите страни са, че липсва национална маркетинг стратегия за виното, че страната ни е разделена само на два винени района - Дунавска низина и Тракийска низина, че липсват връзки с другите институции - министерствата на туризма, на икономиката, както и с другите браншове.

А моментът е подходящ малките страни да се позиционират добре на пазара, тъй като в света се усеща умора от големите", посочи Нифору. По думите й, липсата на маркетингова стратегия води до обезличаване на бг виното. И сега мнозина казват: "Ние не пием българско вино". Което дава възможност на вносителите да се настанят във винените листи на ресторантите.

Създаването на винен маркетинг борд  ще пресече негативните тенденции в развитието на сектора. Той може да прави класация на заведенията според вината, които предлагат, както и да организира събития заедно с ХОРЕКА сектора. Да промотира вината ни в големите вериги и да преговаря с тях за по-ниски такси. Да помага за развитието на винения туризъм. От него Калифорния например изкарва 2 млрд. долара годишно, в Испания отчитат 15% ръст, а в САЩ 60% от продажбите се извършват на място в избите, посочи Нифору. Сред другите идеи е да се създаде кампания "Дни на отворените врати в избите" с дегустации и културни събития, каквато практика имат в Гърция. Там 10% от продажбите се случват по време на пециалния винен уикенд.

Нифору посочи и целите в Стратегия 2020-2025 за развитието на бранша. А те са увеличаване на износа с 30%, приоритетно развитие на пазарите в Китай, САЩ и Скандинавия, увеличаване на средните цени на бг виното с 35%, увеличаване на консумацията на вътрешния пазар.

Структурата на организацията ще включва:

1. Борд на директорите, в който ще влизат асоциации, собственици или мениджъри на изби, 2. Консултативен съвет от експерти без право на глас, 3. Контролиращ съвет от представители на винарни.

Финансирането да е според произведеното вино, като избите да плащат по 0,5 или 1 ст. на литър. Същата вноска да се отпуска и от държавата.  

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар