През 2022-2023 г. рекордно високи цени на храните в ЕС, приходите, генерирани от заетите в селското стопанство, са паднали с 8 %
Януш Войчеховски: „Приветствам всички фермери и представителите на фермерските организации и им благодаря за тежкия труд, който полагат през цялата година, за да ни снабдяват всеки ден с качествена храна.
Вашият труд е много важен и ние високо го ценим, защото гладът по света се засилва. 222 милиона души в 53 държави са засегнати от продоволствена несигурност, а ситуацията се влоши от незаконната агресия на Русия срещу Украйна.
През 2022-2023 г. потребителите в ЕС бяха изложени на рекордно високи цени за храните, докато приходите, генерирани от заетите в селското стопанство, паднаха с 8 процента.
В същото време, фермерите в ЕС са изправени пред предизвикателствата на климатичните промени – наводнения, суши и горски пожари. Прогнозите за 2050-та показват, че те тогава ще трябва да произвеждат 60 на сто повече храни, за да изхранят световното население, което ще достигне 9 милиарда души. Тези цифри показват, че ние трябва да продължим да подкрепяме европейските стопани и производството на храни, и то не само заради европейците, но и заради целия свят.
За да предоставим възможно най-добрата подкрепа в следващите години, ние се нуждаем от ясна визия за това как да изглежда селското стопанство след 2027 година. Моето собствено виждане за бъдещето се базира на четири основни точки:
сигурност, стабилност, устойчивост и солидарност
Всяка дискусия за селското стопанство трябва да започне с храната – тя е най-важната функция на аграрния сектор. Пред лицето на сегашните кризи, нашите фермери успяха да поддържат доставките на храни за гражданите на Съюза, за което още веднъж им благодаря от сърце. В тези тежки времена Европейската комисия остана до нашите стопани, предприемайки извънредни мерки по време на пандемията, при нарушенията на пазарните механизми и при екстремните метеорологични събития. Въвеждайки тези мерки, ние подкрепихме труда на нашите фермери и им дадохме възможност да продължат да работят.
Но, ако гледаме в перспектива, трябва да наблегнем на принципа, че всички бъдещи политики, законови регулации и инвестиционни инструменти, които се отнасят до аграрния сектор и селските региони, трябва да бъдат предхождани от подробен анализ на потенциалното им влияние върху селскостопанската активност и продоволствената сигурност.
За да гарантираме тази продоволствената сигурност, трябва да предприемем широк набор от мерки, което е втората тема, която искам да засегна – стабилността на нашата аграрна общност.
Стабилност – това означава икономическа и законова стабилност. В днешно време имаме големи изисквания към нашите фермери – да произвеждат висококачествена и безопасна храна за почти половин милиард европейци. Да се грижат за природата, да се справят с метеорологичните промени и да опазят плодородието на нашите земи. Всичко това изисква стабилна икономика, която да дава на стопаните достойно заплащане за това, че обработват земята. Именно затова имаме и Обща селскостопанска политика. Тя предоставя на европейските фермери сигурна финансова подкрепа, която достига до около 23 процента от техните доходи.
В стратегическите си планове държавите членки предвиждат и по-високи нива на подкрепа за онези, които най-силно се нуждаят от нея. Ето един пример:
повече от 10 процента от директните плащания, възлизащи на 4 милиарда евро на година, бяха пренасочени към малките и средни стопанства
Плановете ще помогнат на повече от 370 хиляди млади фермери да започнат кариера в селското стопанство. Тези планове съдържат също така по-голяма подкрепа за фермери, които са изправени пред специфични трудности, както и за жени, занимаващи се със земеделие.
Трябва да приемем, че финансирането на селскостопанската политика трябва да продължи и след 2027 година, и то със силен бюджет, подходящ за предизвикателствата и задачите, на които са изложени фермерите. Трябва да засилим подкрепата за малките и средни семейни ферми и да се противопоставим на концентрацията на земя, като в същото време
трябва да съкратим директните плащания за най-големите бенефициери
Освен това сме длъжни да опазим земята от изкупуване за не-аграрни цели. Обновяването на поколенията е друго фундаментално предизвикателство, тъй като средната възраст на стопаните продължава да се покачва и през 2020 година достигна почти 57 години. В ОСП вече има предвидени мерки, но е ясно, че трябва да се предприеме още повече. Защото няма да имаме продоволствена сигурност без стабилна селска общност, подкрепена от стабилни доходи.
Стабилност означава и как се справяме с кризите. Лично аз се притеснявам, че
бюджетът на нашия резерв, който ползваме за отговор на кризисни ситуации, не е достатъчно голям
Нашите фермери все по-често се изправят пред метеорологични аномалии, а на това би трябвало да отговорим, осигурявайки повече средства за компенсации.
Стигаме и до точката устойчивост. През последните няколко години фермерите се бореха с екстремни метеорологични условия, каквито бяха например наводненията в Гърция и Словения. Комисията предостави спешна помощ в подкрепа на пострадалите фермери.
В последната реформа на ОСП са включени допълнителни стимули, които да помогнат на фермерите да преминат към по-устойчиви практики, запазвайки своята производителност. 23 процента от бюджета на ОСП бяха преразпределени към доброволни действия, насочени към климатичните промени и благото на животните.
Ние трябва да продължим да подкрепяме устойчивото селско стопанство и след 2027 година.
Новите мерки, които фермерите предприемат, трябва да се основават по-скоро на финансови стимули, отколкото на законови задължения
Би трябвало да подкрепяме екосхеми, които са добри за климата, околната среда и биоразнообразието, както и за благото на животните, в това число управление на водите, както и продължаващото развитие на органичните ферми и по-силна подкрепа за животновъди, които въвеждат мерки за хуманно отношение към животните.
Последната точка е солидарността. В международен план ЕС играе важна роля по отношение на продоволствената сигурност, в частност заради нашата роля като износител на храни. През миналата година 60 процента от европейската пшеница бяха изнесени за Близкия Изток и Северна Африка, а други 26 на сто за държавите южно от Сахара. Но за да доставяме храни на растящото световно население, което до 2050-та ще достигне 10 милиарда, трябва да си сътрудничим с международните партньори. Ето защо подкрепяме повече от 70 държави партньорки, за да засилим тамошното производство на храни.
Друг аспект на солидарността е поддържането на отворена и справедлива търговия с тези партньори. Трябва да се стремим към премахване на търговските ограничения и
да продължим усилията си за сключване на споразумения за свободна търговия с трети страни
В същото време, трябва да се стремим към спазването на реципрочност, като гарантираме, че внасяната в ЕС храна отговаря на същите социални норми и изисквания за безопасност, които изискваме от фермерите в Съюза.
Разбира се, трябва да засилим солидарността и в нашата собствена хранителна система, като подкрепяме производителските организации, регионалните и локалните пазари, кратките вериги на доставка и схемите за качество. Убеден съм, че тази подкрепа трябва да продължи и след 2027 година, за да засилим солидарността както между фермерите, така и между фермерите и потребителите.
Превод: Алеко Дянков
Материалът подготви: Анета Божидарова
