Министър Пламен Абровски постигна съгласие с държавите членки за подкрепа на чувствителните сектори, запазване на гъвкавостта при плащанията и пълна външна конвергенция
На заседанието си на 26 октомври 2026 г. Съветът на министрите по земеделие и рибарство постигна съгласие по мандат за преговори с Европейския парламент относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. По време на форума България успешно защити своите основни приоритети в сектора.
Защита за розопроизводството и чувствителните сектори
Министър Абровски убеди Ирландското председателство и своите колеги от ЕС, че е необходимо специално подпомагане за отглеждането на маслодайна роза. Мярката е от решаващо значение предвид сериозните предизвикателства пред сектора:
-
Намаляване на производствените площи;
-
Ниски изкупни цени и високи разходи;
-
Остър недостиг на работна ръка.
Същевременно България защити и позицията за запазване на Преходната национална помощ (ПНП) след 2027 г., с цел да се избегне рязкото намаляване на субсидиите за чувствителните земеделски сектори.
Справедливи плащания и гъвкавост за държавите членки
Във връзка с преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС (2028–2034 г.) българската страна настоя за:
-
Пълна външна конвергенция: Изравняване на нивата на директните плащания между всички държави членки.
-
Доброволен характер на таваните: Намаляването и ограничаването на директните плащания на площ да останат доброволни за всяка страна.
-
Приспадане на разходите за труд: Запазване на възможността разходите за заплати да се приспадат преди прилагането на евентуални тавани върху плащанията.
„Важно е да гарантираме стабилно финансиране за развитието на селските райони, включително програмата LEADER и иновациите, както и преходни мерки за непрекъснатост на подпомагането“, подчерта министър Абровски.
Нови възможности за износ и подкрепа за малките фермери
На заседанието бяха обсъдени и начините за оползотворяване на търговските споразумения на ЕС. За България приоритет са информираността и административната подкрепа за малките и средните предприятия.
Българската позиция включва предложение за финансиране на експортни кооперативи, които да обединяват продукцията на местните фермери под общ бранд за чуждите пазари. Отправено е и искане Европейската комисия да настоява пред търговските си партньори ЕС да бъде третиран като единен субект с обща система за безопасност на храните.
