Елица Попова: Инвестиции в хидромелиоративни съоръжения в последните 20 години са правени само в случай на авария

Необходимо е разработване на Стратегията за управление и развитие на хидромелиорациите

Хидромелиоративните съоръжения са изградени, за да обслужват дадена поливна площ. През последните години в активите на търговските дружества със 100 % държавно участие към МЗХ се натрупа голям хидромелиоративен фонд, който поради амортизация или неизползваемост се оказва напълно излишен. Това каза  изпълнителният директор на „Напоителни системи” ЕАД Елица Попова.

До 1999 г. в съответствие с действащата тогава нормативна уредба (Закон за единния кадастър на Народна република България) ежегодно е извършвано преброяване на държавния поземлен фонд, като е попълвана специална форма за поливните площи. При тези преброявания, площите с негоден хидромелиоративен фонд са били изключвани. Така през 1999 г. с решение на Министерски съвет са изключени 709 488 дка, а за възстановяване са предложени 2 053 336 дка, които са определени като негодни за напояване.

Към настоящия момент използваемостта на хидромелиоративните съоръжения по основното им предназначение – напояване е силно намаляла, обясни Попова. Това от своя страна води до значително намаляване на нашите приходи, чиято основна дейност е предоставяне на услугата водоподаване за напояване. В същото време дружеството трябва да полага всички усилия за поддръжка и опазване на предоставеното му имуществото, което изисква огромни разходи предвид разположението на съоръженията на цялата територия на страната.

В тази връзка е много важно да се намали броят на обектите, годни, но неизползваеми, които се охраняват преди всичко физически, защото за тази дейност годишно се изразходват над 2 млн. лв., обясни още Попова.  В много кратки срокове трябва да се извършат необходимите действия за бракуване, продажба или прехвърляне за стопанисване на друг субект за всяко едно съоръжение.

Инвестиции в хидромелиоративни съоръжения в последните 20 години са правени само в случай на авария, т.е. извършвани са само неотложни ремонти. Средства в нови съоръжения и основни ремонти не са влагани. „В тази връзка смятам, че състоянието на напоителните системи в България в момента е резултат от неглижирането на сектора „Хидромелиорации” и неправилната политика през последните 20 години.

Секторът „Хидромелиорации” включва два основни подсектора - напояване и предпазване от вредното въздействие на водите. Процесите на развитие в сектора като цяло значително изостават. Въпреки многобройните дискусии по тези въпроси, все още няма ясно формулирана държавна политика и стратегия за развитие и управление, както и необходимата нормативна рамка, определяща основните правила и принципи на това развитие”, каза Попова.

Всички тези проблеми обуславят и необходимостта от предприемане на спешни мерки за разработване на Стратегията за управление и развитие на хидромелиорациите, която да гарантира качествено ново развитие на сектора. Първият основен проблем е, че средствата в сектора „Напояване”, а именно ремонт и изграждане на съоръжения следва да се поемат от дружеството. Предвид тежкото финансово състояние през последните години такива средства не могат да се осигурят.

Втори основен проблем на дружеството също така е, че средствата които са необходими да се осигуряват ежегодно от държавния бюджет за изпълнение на дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите, са крайно недостатъчни. Основната функция на посочените обекти е да предпазват от заливане 1 662 000 дка, в т.ч. земеделски земи, населени места и изградена техническа инфраструктура. В Закона за водите е посочено, че държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративните системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места, се осъществява от министъра на земеделието и храните. Съгласно същия закон, системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи са публична държавна собственост.

Основната функция на посочените обекти е да предпазват от заливане 1 662 000 дка, в т.ч. земеделски земи, населени места и изградена техническа инфраструктура. Обектите за предпазване от вредното въздействие на водите са включени в капитала на „Напоителни системи” ЕАД, като дружеството осъществява дейностите по поддръжка и експлоатация на същите тези съоръжения, а именно: наблюдения, ремонти, поддържане чрез почистване на храстовидна и дървесна растителност, извършване на периодични геодезически измервания с оглед поддържане и възстановяване на проектните коти на дигите, изграждане и поддържане на рампи за преминаване през дигите, извършване на аварийни ремонти и др. Извършването на всички тези дейности следва да се осъществява с бюджетни средства, което е изрично записано в Закона за водите.

„Към настоящия момент считам, че не е ясен механизмът, по който ежегодно се предвиждат и определят средствата и конкретният им размер в държавния бюджет за изпълнение на дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите. Отделно смятам, че тези средства трябва да бъдат записани като целеви разход в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”, коментира Елица Попова.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.