Европейската комисия значително занижи квотите на България за производство на захар, млечни продукти и зърнени и маслодайни култури, предвидени за директно субсидиране от еврофондовете, след като страната ни влезе в ЕС през 2007 г. Това стана ясно от цитиран във вторник от Ройтерс проект на комисията за преговори с България и Румъния по глава "Земеделие". Текстът му трябва да бъде одобрен първо от 25-те страни членки и след това да се преговаря по него със София и Букурещ. "Предполагам, че това не е окончателният вариант и затова не мога да коментирам", каза аграрният министър Мехмед Дикме. Той отбеляза, че данните все още се уточняват и се водят преговори, на които се предоставя допълнителна информация. Все още нищо официално не сме получили от Европейската комисия, каза и зам.-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева.
От 2007 г. българските земеделци могат да разчитат на директни субсидии от Брюксел за годишно производство на 4752 т захар, на 2.82 т на хектар (282 кг от декар) зърно и маслодайни култури и 979 хиляди тона мляко, предвижда проектът. Продукцията на зърно е изчислена за площи от 2.625 млн. хектара (26.25 млн. декара), става ясно от данните на Ройтерс. За Румъния цифрите са съответно 109 164 т захар, 2.65 т на хектар зърно и 3.057 млн. тона мляко. Искането на Букурещ за включване на биволското мляко в квотата беше отхвърлено. Румънската продукция на зърно е изчислена на база 7.013 млн. хектара. Периодът, взет при изчисляване на производствените квоти за София и Букурещ, е 2000-2002 г.
Другата важна новина е, че за двете страни се запазва схемата, приложена към присъединените от 1 май 10 нови държави - да се започне през първата година от ниво 25% от полагаемите им се директни плащания, след което в период от 10 години средствата ще нарастват с по 5% годишно. Така пълният размер на земеделското подпомагане на български и румънски фермери ще започне от 2017 г., което се разминава с плановете на земеделското ни министерство. През февруари министър Дикме заяви в интервю, че прави всичко възможно през 2007 г. България да стартира на ниво на субсидии, на което към този момент се намират държавите от Централна Европа. Това означава да започнем не с 25% от субсидията за досегашните 15, а с 40%, обясни министърът. Според него мотивите ни в това настояване са, че понеже България е с по-нисък жизнен стандарт, тя трябва да получи по-сериозно финансиране и подкрепа. Един от аргументите за по-малкия размер на плащанията по думи на служител от Брюксел пред Ройтерс са по-ниските производствени разходи в сравнение с тези в държавите - ветерани в ЕС.
Тази схема едва ли ще бъде променена, защото остана много малко време за преговори. Преди три месеца Дикме прогнозира, че ако референтните квоти бъдат предложени около средата на април, ще може преговорите по тях да приключат през ноември. "Но ако се разтегли срокът и общата позиция на ЕС се представи до края на април - началото на май, това означава, че ще бъдем притиснати и ще трябва да приемем много условия, за да приключим преговорите в рамките на мандата на действащата Еврокомисия. Лично аз не съм склонен да бързаме и да претупаме нещата за един месец", каза министърът. Глава "Земеделие" заедно с "Конкуренция" е последната, по които преговорите между София и Брюксел още не са се споразумели.
Миналата седмица Дикме и Плугчиева представиха в Дъблин ревизираната позиция на България пред Съвета на министрите на ЕС, след което тя бе внесена в Брюксел. Тогава Плугчиева настоя, че няма отстъпление от заявената позиция на София, но предупреди, че недобрите показатели в земеделието през 1999-2001 г. (принципът е да се вземат показатели от последните 3-5 години преди приключването на преговорите) и липсата на реални статистически данни за производството трудно ще ни позволят отстояването на високи квоти. Договорено е за тригодишен преходен период, през който българските мандри, които не отговарят напълно на евроизискванията, ще работят само за вътрешния пазар, казаха преди седмица от земеделското министерство. Искаме и прясното мляко с 3% масленост да се води за пълномаслено до 2012 г., докато в ЕС изискването е да бъде над 3.5%, каза Плугчиева. България преговаря и за субсидии за фермери, които отглеждат кози за месо. Настояваме изискванията за групите от тютюнопроизводители да бъдат по-малки, за да могат повече стопани да получават подпомагане от ЕС. В квотата, която ще имат българските захарни заводи, пък искаме да влезе и преработката на захарна тръстика. Посочените от Ройтерс 4752 т захар обаче се отнасят само до произведените от захарно цвекло.Принципът на земеделските плащания в ЕС предвижда отпускане на директни помощи за произвеждане на определено количество продукция, като по този начин се гарантира ниската й цена и пълното пласиране на европейския пазар. За всеки килограм, произведен над отпуснатата от Брюксел квота, фермерите носят отговорност сами.
Настоявахме за квота за производство на краве мляко от 2 млн. тона, но явно са признали само декларираните количества през последните години, заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. На фона на декларираните количества е добра квота, но сивият сектор провали шанса на България да получи по-голяма, допълни той. През март обаче асоциацията предупреди, че квота от 2.1 млн. тона мляко трудно ще бъде покрита от производителите. За периода 2000-2002 г., върху който е правила изчисленията си Европейската комисия, официални данни на Националния статистически институт сочат, че са произведени следните количества мляко: 1.347 млн. т (2000 г.), 1.224 млн. т (2001 г.) и 1.305 млн. т (2002 г.).
Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Димитър Катранджиев каза във вторник, че са настоявали за квота от 25 млн. дка зърнени и маслодайни култури. Според него договорените площи са добри. Той обаче подчерта, че договореният среден добив 282 кг от декар е сравнително нисък. "През последните години реколтите бяха засегнати от неблагоприятните климатични условия и добивите от декар бяха по-ниски. Очевидно това не е взето предвид и са отхвърлили възможността за признаване на по-предни и по-добри години", каза Катранджиев. Той посочи, че е трябвало да бъде взет предвид добив между 300 и 350 кг от декар.
За да облекчи интегрирането на новите държави - членки на ЕС, в единния земеделски пазар, Брюксел предвижда облекчения при финансирането през първите няколко години от членството им. Фермерите от България и Румъния, както и тези в 10-те нови членки ще могат да приложат опростена схема на аграрното подпомагане. Парите, които ще получат България и Румъния през първите три години от членството си, ще бъдат изчислени на базата на размера на обработваемата площ, без към фермерите да се отправят никакви други изисквания, освен това да поддържат земята в годно за обработване състояние. При определянето на субсидиите за 15-те досегашни държави - членки на ЕС, обаче от 2005 г. ще се вземат предвид редица екологични и други изисквания към състоянието на обработваемите площи и качеството на продукцията. За разлика от 10-те новоприсъединени държави България и Румъния няма да имат възможност да договорят прилагането на опростената система за още две години след тригодишния гратисен период, твърди Ройтерс във вчерашното си съобщение. Двете държави ще имат право да увеличат директните субсидии за своите фермери с до 30% годишно, като вземат средствата от собствените си бюджети и от фондовете за развитие на селските региони в ЕС, за които плащанията постъпват отделно, уточнява проектът на Еврокомисията.
Сумите, които двете страни ще получат след влизането си в ЕС, са фиксирани засега само до 2009 г. на 5.743 млрд. евро. За България за директни плащания са предвидени 431 млн. евро, а общата стойност на финансирането в земеделския сектор в периода 2007-2010 г. ще бъде 1.436 млрд. евро. От тях 388 млн. евро трябва да отидат за пазарна подкрепа, 431 млн. евро за преки плащания, а за развитие на селските райони 617 млн. евро.
Контролът върху продукцията и плащанията в трите най-чувствителни за европейското земеделие сектори беше обект на спорове и при преговорите с 10-те страни, които от 1 май влязоха в ЕС, като най-много възражения срещу ограниченията в квотите дойдоха от страна на държавата с най-голям земеделски сектор - Полша./dnevnik.bg
