ЕК разреши вноса на царевичния сорт BT 11, произвеждан от швейцарската компания Syngenta
Европейската комисия сложи край на петгодишния мораториум върху генномодифицираните организми, като разреши вноса на царевичния сорт BT 11, произвеждан от швейцарската компания Syngenta.
Тя произвежда BT 11 в САЩ и оттам го внася в Европа. Тази царевица съдържа гени, които карат растението да произвежда отрова за традиционните му вредители. "Научно е доказано, че царевицата е толкова безопасна за потребителите, колкото и обикновената царевица", увери комисарят за здравеопазването и защитата на потребителите Дейвид Бърн.
Негов говорител заяви пред пресата, че ЕС извършва най-строгите в света проверки на безопасността на генномодифицираните продукти. BT 11 ще се предлага в кутии за човешка консумация, като биоинженерният й произход ще бъде ясно обозначен на етикета.
Разрешението й за разпространение е валидно за срок от 10 години. В Брюксел в момента още 30 генномодифицирани продукта очакват одобрение за излизане на пазара.
Решението беше взето след няколко месеца дебати между държавите членки и блокиране на решението в Съвета на министрите, където Франция, Португалия, Австрия, Люксембург, Гърция и Дания гласуваха против.
Въпреки оптимизма на Брюксел за положителния ефект от отварянето на европейския пазар за генномодифицирани продукти, още вчера стана ясно, че мненията на политиците и на обществото по въпроса силно се разминават.
Пазарът и природозащитниците реагираха бурно. Ройтерс съобщи за намерение на производителите и доставчиците на храни да наложат бойкот на биоинженерните стоки, а швейцарските медии дадоха гласност на твърденията на екологични организации, сред които и "Грийнпийс", че тъкмо царевицата BT 11 е опасна за разпространение в Европа. "Грийнпийс" призова за потребителски бойкот на генномодифицирания сорт, предаде германската агенция ДДП.
Въпреки че е стъпка напред за премахване на противоречията между ЕС и САЩ по въпроса за генномодифицираните продукти, решението на Брюксел се оказа незадоволително за Вашингтон, предаде EUpolitix. Сайтът цитира коментари на дипломати от САЩ, че на европейския ГМ мораториум не е сложен край, тъй като отглеждането на такива култури на Стария континент продължава да е забранено. Решението в сряда на Брюксел не отменя иска на Вашингтон в СТО, където се твърди, че заради забраната за внос на ГМ храни в Европа американските производители са изгубили стотици милиони долари. Канадски представители също са изразили скептицизъм.
"Отава е удовлетворена, но остава скептична, докато не се увери, че тенденцията ще продължи", предаде EUpolitix становището на другия голям износител на ГМ продукти. Канада предпочита да види обща схема на отношението на ЕС към този вид стоки, а не индивидуални разрешения за отделни продукти.
Вдигането на мораториума върху генномодифицираните продукти в Европа съвпадна с труден момент за биотехнологичната индустрия, допълва темата Би Би Си. Миналата седмица американският гигант "Монсанто" отложи пускането в разпространение на първия си сорт генномодифицирана пшеница под натиска на природозащитните организации.
Няколко дни по-късно "Монсанто" заведе дело срещу швейцарския си конкурент Syngenta заради нарушаване на патентното право при производството на генномодифицирана царевица./dnevnik.bg
