Правен статут на стопанствата | Брой стопанства | Видове на стопанствата с животни и използваема земя | само със земя | само с животни |
Физически лица | 658 594 | 587 631 | 60 643 | 10 286 |
Фирми и еднолични търговци | 6954 | 2487 | 4047 | 411 |
ЕТ | 3072 | 1657 | 1213 | 200 |
Търговски дружества | 1518 | 320 | 1011 | 181 |
Кооперации | 1992 | 370 | 1603 | 18 |
Министерството на земеделието удължи до 30 септември срока, в който частни стопани, кооперации и фирми могат да декларират обработваните от тях земеделски площи. Последният оповестен срок за това беше 1 август, припомниха от дирекция "Поземлени отношения" в земеделското министерство.
Въз основа на декларираните данни трябва да се определи размерът на площите, върху които ще плащат субсидиите на българските фермери, след като България стане член на Европейския съюз (ЕС), поясниха от земеделското министерство.
До 30 септември България трябва да предложи на Еврокомисията площите за субсидиране. Вариантите за минимален размер на обработваемите площи на едно стопанство, които страната може да защитава пред ЕС, са три, пет или десет декара. Анализите се забавиха поради трудността при обработване на данните от общото преброяване на стопанските дворове в страната, поясниха експерти. То беше проведено през 2003 г., но окончателните данни излязоха едва през юни т.г.
Над 590 хиляди са частните стопанства, кооперациите, фирмите, сдруженията и едноличните търговци, които отглеждат животни и имат обработваема земеделска земя, сочи преброяването. В редица области обаче са подали данни едва 20 на сто от задължените лица, сочат данните от областните служби. Причината е в недостатъчната разяснителна работа по места, затова и сроковете се удължават до 30 септември, поясняват експерти. Според общото преброяване за земеделски стопанства се водят тези, които притежават до 3 дка обработваеми ниви или имат 2 дка ливади и поне 1 дка зеленчуци, ягоди или овощни градини.
Според анализаторите селскостопанската продукция в страната основно се произвежда от крупните арендатори и кооперации. Това е изразено най-силно при зърнопроизводителите. Близо 73% от зърнените култури се добиват от 1 процент от стопанствата, сочат данните на агроведомството. Малко над 4 хил. кооперации, фирми и еднолични търговци отглеждат 11.8 млн. дка със зърнени култури. Останалите 99 на сто от стопанствата обработват над 3 милиона дка.
Голяма е опасността много от дребните фермери да не бъдат подпомагани след приемането на страната в ЕС, ако се приеме субсидии да се дават за 5 дка обработваема площ, предвиждат експерти.
Общо стопанствата в страната надхвърлят 665 хиляди, половината от които отглеждат пшеница, ечемик, царевица или овес. В най-производителния североизточен район на страната например една трета от площите с царевица в момента се гледат от частните стопанства. Докато при пшеницата средната площ на отглежданите площи е 84 дка, при царевицата средната площ е 14 дка.
Тревожно е положението и при отглеждането на зеленчуци. Според статистиката над 86% от градинските площи са в ръцете на частни стопани. Средно обаче те отглеждат по 1.2 дка с пресни зеленчуци. Арендаторите са ограничен брой, но пък земите са окрупнени и те оглеждат средно между 90 и 114 дка с домати, пипер или краставици. Ако до влизането на страната в ЕС не започне окрупняване и на останалите стопанства, много от зеленчукопроизводителите няма да получат държавна подкрепа, опасяват се експерти.
Подобна е ситуацията и за притежателите на градини и други трайни насаждения. Около 39% от тях са под един декар, сочи преброяването. Това означава, че след присъединяването на страната в ЕС над 70% от производителите на плодове, касис и грозде няма да получават субсидии, коментират експерти.
Стопанствата, които разполагат с над 1000 дка, обработват 76% от използваемите площи в страната. При преброяването е установено,че тези стопанства надхвърлят 3600. В момента използваемите площи са над 29 млн. дка, сочи още статистиката.
Сдружения и др. | 372 | 140 | 220 | 12 |
Общо стопанства | 665 548 | 590 118 | 64 690 | 10 697 |