Коалиция За да остане природа в България: Спешен призив за защита на човешкото здраве и околната среда: Кажете не на глифозат за още 10 години

В издадената наскоро на български език книга на д-р Стефани Сенеф „Токсично наследство“ са посочени ясно и убедително доказателствата, базирани на безброй рецензирани изследвания за убиеца на плевели глифозат, който унищожава нашето здраве и околната среда

На 13.10.2023г. в Брюксел ще се проведе среща на представители на 27-те страни членки за гласуване на предложението на ЕК за разрешаване употребата на хербицида глифозат до 2033 година.

Много страни от ЕС като Германия, Франция, Австрия, Белгия вече са се обявили против това удължаване. Неотдавнашно проучване, проведено от експерти токсиколози, разкри, че ECHA е отхвърлила важни констатации за канцерогенност и е пренебрегнала доказателства, че глифозатът предизвиква оксидативен стрес - признат механизъм, който може да доведе до рак.

Експертна среща в Парламента на ЕС тази седмица разкри, че в работата на ECHA и EFSA има още няколко важни недостатъка. Генотоксичността, канцерогенността, невротоксичността, увреждането на чревния микробиом и много много вредни ефекти върху почвата, водата и биоразнообразието не са включени в оценката.

Като се има предвид, че глифозатът е най-широко използваният хербицид в Европа, с широко разпространена експозиция сред хората, включително децата, и е повсеместно разпространен в околната среда, от решаващо значение е в светлината на доказателствата, показващи неговата токсичност, да се предприемат строги мерки. Съгласно законодателството на ЕС пестициди, които могат да причинят вреда, трябва да се забранят.

Текстът на предложението е изключително тревожно в светлината на значителния обем научни познания за токсичността на глифозата, както чрез независими изследвания, така и чрез данни от индустрията. Научните доказателства показват, че глифозатът може да причини канцерогенност и генотоксичност, както и оксидативен стрес - механизъм, който може да доведе до увреждане на ДНК и е свързан с рака. Той също така нарушава микробиома на хората и потенциално ендокринната система, невротоксичен е и масово уврежда биоразнообразието.

Десетгодишното разрешително ще бъде катастрофално за човешкото здраве и околната среда. Глифозат съдържащите се хербициди убиват бързо фермерите, които ги използват и предизвикват заболявания, вкл. и рак, обявено от Международната агенция за онкологични изследване към СЗО.

Органите на държавите членки, ECHA и EFSA са омаловажили съществуващите доказателства от проучвания върху животни и епидемиологични проучвания, както и доказателствата, че глифозатът може да причини увреждане на ДНК в някои органи, което показва, че глифозатът може да причини рак, съгласно насоките на ЕС (CLP) и международните насоки (Ръководен документ 116 на ОИСР). Реномирани независими институти като Международната агенция за изследване на рака, френският здравен институт Inserm и белгийският здравен съвет са стигнали до заключението, че въз основа на всички налични доказателства връзката между излагането на глифозат и развитието на рак е неоспорима. Съществуващите проучвания показват, че излагането на глифозат е свързано с разстройства от аутистичния спектър при деца, изложени на въздействието му още в пренатална възраст, както и с амиотрофична латерална склероза (АЛС) и болест на Паркинсон при възрастни. EFSA също така признава въздействието на глифозата и продуктите на основата на глифозата върху микробиома и възможните последици за здравето, но шокиращо заявява, че при липсата на стандартизирани протоколи не могат да се правят заключения.

Освен това голям обем научна литература показва, че глифозатът може да окаже неблагоприятно въздействие върху видовете от околната среда (растения, пчели, риби, жаби, дребни бозайници и т.н.) и биоразнообразието, поради което активното вещество не следва да бъде одобрено съгласно Регламент 1107/2009.

В редица страни в ЕС като Германия, Франция, Холандия, Австрия, Белгия използването на глифозат е забранено на обществени места като паркове и градини, както и в домашни частни стопанства. В България всеки потребител може да купи глифозат от онлайн магазини или в агро-аптеки, като на опаковката няма никакво предупреждение за опасните последици.

Предложението на Комисията не само нарушава разпоредбите на правото на ЕС, но и представлява дълбоко незачитане на основателните опасения, изразени от безброй европейци, които са изложени на въздействието на това вещество и твърдо се противопоставят на неговото подновяване. В България много хора подкрепиха петицията за забрана на глифозата в неземеделски земи, паркове и частни градини. Както показва неотдавнашно проучване на IPSOS, обхванало шест държави от ЕС - Дания, Франция, Германия, Полша, Румъния и Испания - 86 % от гражданите са против продължаването на използване на глифозата.

Това решение на ЕК се взема в разрез с Европейската зелена сделка за намаляване на опасните синтетични пестициди с 50% до 2023 г.

Коалиция "За да остане природа в България", заедно с Фондация Биоселена, Българска асоциация биопродукти , Асоциация на българските села – selo.bg, Обединен пчеларски съюз, Национален съюз на градинарите в България настояваме българското правителство да отхвърли предложението и да забрани глифозат съдържащите се хербициди и да се присъедини към страните, които защитават здравето на хората и околната среда.

Писмото е подкрепено и от:

Фондация Биоселена www.bioselena.com

Българска асоциация биопродукти

Обединен пчеларски съюз

Асоциация на българските села – selo.bg

Национален съюз на градинарите в България http://www.bnhu.bg

Похвали за „Токсично наследство“

„Токсичното наследство“ е смел и героичен труд, който разкрива как най-уважаваната наука днес потвърждава екзистенциалната заплаха, която представлява хербицидът глифозат. Д-р Сенеф смело защитава позицията си пред лицето на привидно непреодолимата опозиция на всяка крачка от страна на индустрията, за което ѝ дължим неизмерна благодарност. „Токсично наследство“ ще застане рамо до рамо със Silent Spring („Тихата пролет“) на Рейчъл Карсън, като не само дефинира повсеместната заплаха за нас и бъдещите поколения, но и – което е по-важно – формулира какво можем да направим още сега, за да променим съдбата си. Безспорно една от най-важните книги на нашето време.“ – Дейвид Пърлматър, доктор по медицина, автор на бестселърите на New York Times „Зърнен мозък“ и „Промиване на мозъка“

Изключително четивен и увлекателен поглед към начина, по който създадените от човека химикали навлизат във въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната, която ядем. „Токсично наследство“ е едновременно научно изложение и вдъхновяващ призив за действие. Разкривайки дяволските механизми, чрез които глифозатът уврежда човешкото здраве, работата на д-р Сенеф ще промени начина, по който всички мислим за храната.“ – Марк Хаймън, доктор по медицина, основател и директор на The UltraWellness Center; ръководител на отдела за стратегия и иновации в Центъра за функционална медицина на Кливландската клиника; автор на тринадесет бестселъра на New York Times.

Всеки, който иска да разбере първопричината за масовата епидемия от хронични заболявания – от аутизъм до неалкохолно омазняване на черния дроб и над 30 други опустошителни болести, разпространени в днешното общество, – може да намери отговорите в „Токсично наследство“. Д-р Сенеф заслужава поздравления за цялостното и задълбочено свързване на точките от глифозата през безбройните биохимични и физиологични процеси, които са променени, до трагичните последици от безразборното прилагане на „Раундъп“ и други хербициди на основата на глифозата. Сложните химични смущения са представени по много разбираем начин, а системите са добре документирани. Нейният „релаксиран“ стил на писане позволява лесно четене и лесно възприемане на тази важна информация. – Дон М. Хюбър, почетен професор в университета „Пърдю“ и пенсиониран полковник от Медицинско разузнаване на армията на САЩ

Д-р Сенеф е старши научен сътрудник в Масачузетския технологичен институт (MIT). Тя не само разбира молекулярната биология на дълбоко ниво, но има и уникалната способност да превежда изключително сложни технически концепции на разбираем език. Това е книга, която задължително трябва да прочетете, за да ви помогне да разберете една от най-значимите токсични заплахи, отприщени над света. „Токсично наследство“ е съвременният еквивалент на „Тихата пролет“ на Рейчъл Карсън от 1962 г. – една от най-великите научни книги на всички времена. – д-р Джоузеф Меркола, основател на mercola.com – най-посещавания сайт за природно здраве в продължение на осемнадесет години

Глифозатът (активната съставка на „Раундъп“) и другите токсични химикали и ГМО в индустриалното земеделие са основните двигатели на епидемията от хронични заболявания, която влоши общественото здраве и околната среда. Докато не изхвърлим тези отрови от пазара и не преминем към биологични и регенеративни земеделски практики, нашето здраве, здравето на децата ни и здравето на планетата са изложени на риск. Глифозатът е ДДТ на XXI век и „Токсично наследство“ е основно четиво за всеки, който се интересува от храната и здравето. – Рони Къминс, Асоциация на потребителите на биологични продукти; автор на „Народът се надига“

Най-накрая учен с безупречна репутация старателно е събрал, категоризирал и представил нарастващия брой доказателства, които подчертават отрицателното въздействие на най-широко използвания пестицид в света.

Криминалистичният анализ на Стефани доказва по безспорен начин, че употребата на „Раундъп“ и неговата активна съставка глифозат отравя не само планетата, но и нейното човешко население.

Всеки трябва да прочете тази книга. Става дума за бъдещото ни здраве и за здравето на планетата. Какъв въпрос може да е по-важен от този? Като организация, която повече от десетилетие обръща внимание на съпътстващи потенциални вреди, Тръстът за устойчива храна се надява тази знакова публикация да получи публичността, от която се нуждае и която заслужава.“ – Патрик Холдън, основател и главен изпълнителен директор на Тръст за устойчива храна

Сенеф ни повежда на шокиращо биохимично пътешествие през вредните ефекти на глифозата върху околната среда и хората. Авторката ясно обяснява непрекъснато увеличаващия се брой научни доказателства за коварните последици от продължаващото му масово прилагане в целия свят… Сенеф е прецизна по отношение на биохимията, но е сърдечен и внимателен водач… Двата най-съществени и опустошителни пункта, които Сенеф подчертава: първо, глифозатът, който се появява в нашата почва, вода и дори въздух, е тревожно широко разпространен... повсеместен... „почти невъзможно е да се избегне дори от най-усърдния човек“. Второ, по примера на тютюневата, аграрната индустрия прави всичко възможно, за да скрие опасностите: „Монсанто“ и други компании цензурират научните изследвания и разпространяват „боклучави“ научни изследвания, като трупат печалби, затваряйки си очите за хроничните заболявания, причинени от употребата на глифозат. Ще се правят сравнения с „Тихата пролет“ на Рейчъл Карсън – и те трябва да бъдат направени. Можем само да се надяваме, че работата на Сенеф ще продължи да съперничи на тази на Карсън по обхват и въздействие. Променяща правилата на играта книга, която ще е глупаво да пренебрегнем. – Отзив в „Къркъс“ (високо оценен)

„Токсично наследство“ на Стефани Сенеф продължава по пътя, проправен от Рейчъл Карсън в „Тихата пролет“. Сенеф осигурява научни доказателства как – като нарушава метаболитните пътища на организма ни – глифозатът е в основата на множество метаболитни, неврологични, автоимунни болести, които са приели епидемична форма. И по-важното: книгата на Сенеф ни запознава със сложните, прекалено комплексни метаболитни процеси на живота – от почвата до нашия чревен микробиом. Това е книга за правителствата, които искат да забранят глифозата. Това е книга за всеки гражданин, който иска да регенерира здравето на планетата и на хората.“ – д-р Вандана Шива, директор на „Навданя“; съавтор на „Единство срещу единия процент“

Няма нищо по-важно от здравето на нашето сегашно и на бъдещите поколения. Няма нищо по-скъпо от поставянето в опасност на соматичното и психичното здраве на поколенията на нашето население. Без нашето здраве не можем ефективно да се борим с климатичните промени, бездомността, бедността, расовата несправедливост, наркоманиите или другите надвиснали проблеми. Тази книга разкрива защо ние трябва и как можем да разрешим безброй увеличаващи се здравни проблеми, които тормозят обществото. Ако се вслушаме в това, забраната на глифозата ще ни насочи към възстановяване на здравето ни и бъдещето на човешкия живот на тази планета. – Зен Хъникът, изпълнителен директор, основател на „Майки от цяла Америка“

Д-р Стефани Сенеф – утвърден и нестандартен критичен мислител/изследовател, поставя основите на нашето разбиране за токсичността на глифозата в ясен и кратък формат – от практическите до молекулярните механизми за това, как глифозатът вреди. Въпреки че д-р Сенеф в голяма степен се опира на биохимичните основи на начините на действие на глифозата, представената от нея информация е разбираема и с внимателни библиографски справки за по-изследователски настроените читатели. Авторката внимателно очертава структурата на безбройните хронични заболявания, които сега са разпространени в световен мащаб, и как тя е създадена около вездесъщия глифозат. Нейната книга е не само аналитично справочно съкровище, но и призив за действие за осъждане и преобръщане на нашето самоналожено токсично наследство. – Мишел Перо, доктор по медицина; съавтор на „Какво разболява децата ни?“; изпълнителен директор и съосновател на „ГМО Наука“

През последното десетилетие, докато „научните“ и „здравните“ журналисти с удоволствие повтаряха ограничените корпоративни тези за безопасността на глифозата, д-р Сенеф беше на лов за по-дълбоки истини. „Токсично наследство“ може би е едно от най-важните литературни пътешествия, вплело в себе си изобилие от неопровержими доказателства, съществени научни данни и личния път на един от най-ценните научни изследователи на нашето време. – Джефри Джаксън, разследващ здравен репортер

Глифозатът е заприличал донякъде на захарта – използвана от всички за всичко и навсякъде. Той се е разпространил, до голяма степен невидимо, във фермите, градините и парковете, а така и в храната, телата и в живота ни. В тази книга се излагат експертни технически подробности от учен с огромни и широки познания за това, какво може да причинява този повсеместно разпространен и „уникално дяволски“ химикал и неговите препарати. И как едва сега се осъзнават дълбоко обезпокоителните, хронични последици, които той може да има за нашето здраве – от засягане на изключително важните ни чревни микроби до предизвикване на хормонални смущения и увреждане на ДНК. Това е и интригуващ, макар и сложен урок за гъстата мрежа от взаимосвързани телесни функции, структури, ензими и химикали. Глифозатът позволи и своеобразна стерилизация на земеделието с още по-широки последици за екосистемите, от които всички ние зависим. Д-р Сенеф ясно показва, че трябва да действаме бързо, за да ограничим употребата му, а следователно да променим начина си на хранене, зелените площи и начина, по който обработваме земята. – Вики Хърд, магистър по Гранични изследвания в науките за Земята, писателка и активистка в областта на храните и околната среда; автор на „Възстановяване на планетата“

От десетилетия „Монсанто“ знае, че глифозатът причинява рак и редица други смъртоносни заболявания. Вместо да предупреди клиентите и потребителите си за тези рискове, „Монсанто“ манипулира научните данни, мами регулаторните органи, подкупва известни изследователи, превръща отдела за пестициди на Агенцията за защита на околната среда в корупционна помийна яма и разпространява пропаганда по целия свят, като системно лъже обществеността, че смъртоносният пестицид е безопасен. Тази компания навреди на общественото здраве, унищожи нашите почви, изтреби биологични видове, унищожи дребните земеделски производители и лиши обществеността от основното ѝ гражданско право на информирано съгласие. „Монсанто“ направи специален проект за дискредитиране и унищожаване на учени, защитници и реформатори, които разобличиха корумпираното ѝ прикриване. Сред най-изтъкнатите от тях беше героичната изследователка от Масачузетския технологичен институт д-р Стефани Сенеф. През 2018 г. имах щастието да бъда част от правния екип, който най-накрая изправи „Монсанто“ пред съда. Разчитахме до голяма степен на изследванията на д-р Сенеф, за да постигнем тази победа. – Робърт Ф. Кенеди-младши

Въведение

Не сме наследили тази планета от родителите си, а сме я взели назаем от децата си. Не сме взели назаем бъдещето на децата си – откраднали сме го и продължаваме да го крадем, и е време да се съберем заедно – независимо от религията, от културата ни – да се съберем и да започнем да променяме начина, да променяме отношението си, за да можем да оставим по-добър свят за децата си, които обичаме. – Джейн Гудол

Глифозат. Не е точно дума, която с лекота спонтанно произнасяте. Дума, която дори не съществуваше в моя речник през първите 64 години от живота ми. И тогава, през септември 2012 г., бях поканена да изнеса беседа за опасностите от статините на конференция по храненето в Индианополис. Забелязах, че ботаник, чиито селскостопански изследвания се фокусираха върху епидемиологията и контрола на растителните патогени – д-р Дон Хюбър от университета „Пърдю“, щеше да говори по темата за „глифозат“. Макар че не разпознах името на химическото вещество, помислих, че може би ще ми е полезно да открия какво е това.

През предходните пет години бях поела на упорито пътешествие, за да идентифицирам факторите от средата, които е възможно да предизвикват увеличаването на аутизма сред децата на Америка. Характеризиран със социални дефицити, повтарящи се поведения и нарушени когнитивни способности, разстройствата от аутистичния спектър може да са сравнително леки или пък да са крайни и да изискват доживотни грижи по 24 часа в денонощието. Подобно на много учени, забелязах, че процентът на разстройствата от аутистичния спектър се повишават драматично през последните няколко десетилетия по начини, които не могат да се обяснят от никакви диагностични критерии. Въз основа на проучване, проведено от Администрацията за здравни ресурси и услуги (HRSA) на САЩ през 2016 г., разпространението на аутизма в САЩ е около 1 на 40 деца¹. Според Центровете за контрол и превенция на болестите разпространението на аутизма сред 12-годишните деца е около 1 на 54 и той е четири пъти по-често срещан при момчетата в сравнение с момичетата².

По времето, когато присъствах на презентацията на д-р Хюбър за глифозата, вече бях научила много за сложните здравословни състояния, които често придружават аутизма, включително нарушен чревен микробиом, възпалени и пропускливи черва, малабсорбция на хранителни вещества, хранителна чувствителност, дефицити на витамини и минерали, и нарушени пътища на метилиране и сулфатиране. Усърдно бях изучавала токсичните ефекти на различните метали и химически вещества в околната среда: живак, флуорид, олово, алуминий, пластмаси, полихлорирани бифенили, полисорбат 80 и други разрушители на ендокринната система и карциногени. Освен това изследвах ролята на начина на хранене и свръхупотребата на антибиотици. Опитвах се да открия нещо в околната среда, което е станало по-всепроникващо през изминалите две десетилетия, заедно с драматичното увеличаване на разпространението на аутизма, и би могло да обясни разнообразните симптоми, свързани с мозъчната дисфункция, която наблюдавахме.

От д-р Хюбър научих, че глифозатът е активната съставка в хербицида „Раундъп“. Макар че глифозат не е всекидневен термин, всеки е чувал за „Раундъп“. Шофирайте през САЩ и ще видите огромни полета, маркирани с табели, обозначаващи насажденията, които гласят: „Готови за „Раундъп“. „Монсанто“ – базираната в Мисури компания, която е първоначалният производител на „Раундъп“, беше купена от базираната в Германия компания „Байер“ през 2018 г. като част от нейното научно подразделение за селскостопанските култури. „Монсанто“ възхваляваше глифозата като забележително безопасен, защото основният му механизъм на токсичност въздейства върху метаболитен път в растителните клетки, който човешките клетки не притежават. Това е, което – предполагаемо – прави глифозата толкова ефективен в убийството на растенията, докато – поне на теория – оставя хората и другите животни незасегнати.

Както обаче посочи д-р Хюбър пред възторжената аудитория през онзи ден, човешките клетки може да не притежават шикиматен път, но почти всички наши чревни микроби го имат. Те използват шикиматния път – централен биологичен път в техния метаболизъм, – за да синтезират триптофан, тирозин и фенилаланин – три от 20-те кодиращи аминокиселини, които изграждат протеините на нашето тяло. Точно защото човешките клетки не притежават шикиматния път, разчитаме на нашата чревна микробиота заедно с начина на хранене, за да ни осигуряват тези есенциални аминокиселини.

Може би дори още по-същественото: чревните микроби играят есенциална роля в много аспекти на човешкото здраве. Когато глифозатът навреди на тези микроби, те не само губят способността си да произвеждат есенциалните аминокиселини за гостоприемника, но и се нарушава способността им да ни помагат по всички други начини, по които обикновено поддържат здравето ни. Благотворните микроби са по-чувствителни към глифозата и това е причината патогените да процъфтяват. Знаем например, че чревната дисбиоза е свързана с депресия и други психични разстройства³. Промените в разпространението на микробите може да предизвикват имунна дисрегулация и автоимунна болест⁴. Болестта на Паркинсон е силно свързана с провъзпалителен чревен микробиом⁵. Както става ясно от забележителните изследвания, провеждани върху човешкия микробиом през последните десетина години, щастливите чревни бактерии са есенциални за нашето здраве, включително по начини, които все още не сме разбрали напълно. Струва си да се помни, че „Раундъп“ излиза на пазара – и е обявен за безопасен, – преди изобщо да са били проведени голяма част от тези революционни изследвания върху човешкия микробиом.

Д-р Хюбър освен това обясни, че глифозатът е хелатор – малка молекула, която се свързва здраво с металните йони. Във физиологията на растенията хелирането от страна на глифозата нарушава усвояването от растението на есенциалните минерали от почвата, включително цинк, мед, манган, магнезий, кобалт и желязо. Изследванията показват, че растенията, изложени на глифозат, поемат много по-малки количества от тези критично важни минерали в тъканта си⁶. Когато консумираме храни, извлечени от тези дефицитни на хранителни вещества растения, също развиваме дефицит на хранителни вещества.

Глифозатът освен това нарушава симбиотичната връзка между корените на растенията и почвените бактерии. Около корените на растенията има почвена зона, наречена ризосфера, която е пълна с бактерии, гъбички и други организми. Както ще обясня по-късно по-подробно, глифозатът убива организмите, живеещи в ризосферата, което пречи на усвояването на азот от растенията, както и на усвояването на много различни минерали⁷. Тази намеса се изразява в допълнителен недостиг на минерали в нашите храни. Глифозатът води и до по-голяма уязвимост на изложените на въздействието му растения към гъбични заболявания⁸. А гъбичните заболявания могат да доведат до замърсяване на храната ни с микотоксини, произвеждани от патогенни гъби.

Излязох от лекцията на д-р Хюбър убедена, че трябва да науча много повече за глифозата.

* * *

Аз съм старши изследовател в Масачузетския технологичен институт (MIT) – един от най-иновативните изследователски университети в света. Имам четири образователни степени от MIT: бакалавър на науките по биофизика и магистърска, инженерна и докторска степен по електроинженерство и компютърни науки. В продължение на повече от четири десетилетия работя на пресечната точка между човешката биология и компютрите. За моята докторска дисертация разработих изчислителен модел на човешката слухова система. През десетилетната ми изследователска работа в MIT съм публикувала над 200 рецензирани научни статии върху всичко: от слухово моделиране, разговорни компютърни интерфейси и учене на втори език до геофизика, прогнозиране на генни структури, токсикология и човешко здраве и болест.

Когато защитих докторската си степен през 1985 г., приех работа като изследовател в MIT и така започна кариерата ми в разработването на многомодални диалогови системи, за да подпомагат „естественото“ разговорно взаимодействие между хората и компютрите. Нашите изследвания включваха конструирането на интерактивни демонстрационни системи, които бяха предшествениците на продукти като „Сири“ на „Епъл“ и „Алекса“ на „Амазон“. Освен това проектирахме и разработвахме диалогово базирани компютърни игри, за да помогнем на учещите да овладеят втори език, като по-конкретно се фокусирахме върху английскиговорещите студенти, които изучават китайски език. Работила съм, за да обогатявам живота на хората чрез технологията, да подобрявам достъпа до информация и да осигурявам забавни начини за развитие на езиковите умения. В течение на времето бях издигната до позицията главен изследовател и в крайна сметка старши изследовател – най-високото равнище в изследователското направление в Масачузетския технологичен институт.

От 2008 г. използвам експертните си познания по статистически анализ, изчислително моделиране и биология, за да изследвам въздействието на хранителните дефицити и токсините в околната среда върху човешкото здраве, включително болестта на Алцхаймер, сърдечносъдовите разстройства, имунната дисфункция и неврологичните нарушения. Вече съм публикувала около четиридесет рецензирани научни статии върху свързани със здравето теми. Изследвам, пиша и изнасям лекции за глифозата от почти едно десетилетие. Книгата, която държите в ръцете си, е кулминацията на тези изследвания.

Както ще изследваме заедно, натрупват се научните доказателства, които показват, че глифозатът е основен фактор в няколко инвалидизиращи неврологични, метаболитни, автоимунни, репродуктивни и онкологични заболявания. Органичното химическо съединение – C₃H₈NO₅P – е много по-токсично за всички форми на живот, отколкото са ни накарали да вярваме. Механизмът на токсичността на глифозата е уникален и дяволски, той е бавен убиец, който постепенно ограбва доброто ви здраве в течение на времето, докато най-накрая се поддадете на инвалидизиращо или животозастрашаващо заболяване. Неговият коварен, кумулативен механизъм на токсичност, който започва с привидно просто заместване на аминокиселината глицин с глифозат по време на синтеза на протеини, обяснява корелациите, наблюдавани при различни болести, които като че ли нямат почти нищо общо⁹.

* * *

И двамата ми родители са израсли в семейни ферми в малки градчета в Южно Мисури. Днес този район е екологична и икономическа пустош, защото голямото агрохимическо земеделие е причината повечето дребни фермери да банкрутират. Като дете посещавах прародителите ми в техните ферми, събирахме яйца от кокошарника, дивяхме се на кравите и техните телета на полето и помагахме на сергията за плодове, на която родителите на баща ми продаваха ябълки и праскови. Когато бях на 13 години, дядо ми беше открит мъртъв на трактора си с отворен чувал ДДТ до него.

През 40-те и 50-те години на ХХ век на американците се обясняваше, че хербицидите и инсектицидите, например ДДТ, са безопасни. ДДТ е органохлорид, използван за пръв път от армията по време на Втората световна война за контрол на телесните въшки, бубонната чума, маларията и тифа¹⁰. Макар че ДДТ е ефективен в предотвратяването на малария, последиците за околната среда от неговата употреба са опустошителни, особено когато хората започват да го използват все повече и повече с все по-широки приложения за контрол върху вредителите.

Прочетох книгата на Рейчъл Карсън Silent Spring („Тихата пролет“) през 1962 г., малко след като беше публикувана. Морски биолог по образование, Карсън заклеймява химическата индустрия заради безотговорната ѝ дезинформационна кампания. Тя рисува мрачна картина на липса на птичи песни през пролетта. Нарича я „приказка за утре“ – фраза, която ме преследва и до днес. Silent Spring („Тихата пролет“) изследва в детайли как ДДТ и други химикали тровят живота в дивата природа – от дъждовните червеи в почвата до младата сьомга в реките и океаните. Книгата на Карсън имаше фундаментален ефект върху мен и ми помогна да разбера ненавременната и неочакваната смърт на дядо ми.

Приблизително по същото време научих и за катастрофата с талидомида. Талидомид – произвеждан от немска фармацевтична компания – е предписван на бременни жени, за да им помогне със сутрешното гадене и трудностите със съня. Той се продаваше настъпателно и се рекламираше като безопасен. Хиляди деца, чиито майки са приемали талидомид по време на бременността обаче, се родиха с родилни дефекти, включително липсващи ръце и крака. Изучавайки снимките на тези деформирани и нещастни деца в едно списание, осъзнах, че понякога продуктите, които претендират да подобрят живота ни, може да имат тежки странични ефекти – и че на компаниите, които ги продават, не може задължително да се вярва, че ще ни кажат цялата истина за рисковете, носени от техните продукти.

САЩ избегнаха катастрофата, която опустоши живота на поне 10 000 деца в Европа, благодарение на един смел учен на име Франсис Олдъм Келси. Д-р Келси е родена в Канада рецензентка за американската Администрация по храните и лекарствата, отговорна за одобряването или отхвърлянето на заявление за лиценз за разпространение на лекарството в Съединените щати. Макар че е подложена на огромен натиск и въпреки че талидомидът вече е бил одобрен за употреба в Канада, Великобритания и Германия, д-р Келси отхвърля заявлението, след като определя, че има недостатъчни доказателства за безопасността му за употреба по време на бременността¹¹. По онова време бях млада, оптимистична и патриотична. Спомням си, че си мислех колко щастлива съм да живея в САЩ – страна, която защитава гражданите си от такава катастрофа.

През 50-те години на ХХ век в малък град на крайбрежието на Кънектикът, където израснах, живите съкровища бяха навсякъде: калинки, водни кончета, пеперуди, търтеи, скакалци, буболечки, гигантски бръмбари, които наричахме щипалки, жаби и десетки цвъртящи игриви катерици. Богомолките бяха рядко срещано удоволствие, но вечер можеше да се разчита на светулки, както и на прилепи над главите, когато сенките се увеличаваха. Днес живея в покрайнините на Бостън, на място, което има подобен климат на града в Кънектикът, където прекарах детството си. Въпреки това е рядкост да видя представители на дивата природа на нашата улица в предградията. От време на време някоя катерица и една-две пеперуди през пролетта. Вече не се налага да чистим предното стъкло на колата от всички умрели буболечки, които се натрупват в летните дни¹². Децата, разбира се, не осъзнават какво пропускат. Тази промяна като че ли се е случила достатъчно бавно, така че почти никой не е забелязал.

Въпреки това няма съмнение, че става нещо опустошително, дори и да е трудно да го назовем коректно. Скоростта, с която биологичните видове изчезват днес, е стотици или дори хиляди пъти по-голяма, отколкото е била през последните десетки милиони години. Еколозите предупреждават, че вече сме навлезли в шестото масово измиране¹³. Човешкото здраве също страда. През последните няколко десетилетия притеснително се повишава броят на много хронични болести по целия свят, особено в страните, които приемат Западен начин на хранене, базиран на индустриализирано селско стопанство. Много от тези болести имат автоимунен компонент. Те включват болестта на Алцхаймер, аутизма, целиакията, диабета, енцефалита, възпалението на червата и затлъстяването.

Нещо ужасно като че ли въздейства върху всяко живо същество на планетата – насекомите, животните и здравето на хората, включително децата. Нещо, което се крие пред очите ни. Макар че не можем да сведем всички екологични и здравни проблеми до едно-единствено коварно нещо, вярвам, че има общ знаменател. Този общ знаменател е глифозатът. Моята цел – до края на книгата – е да ви докажа, че съм права.

Аргументацията ми – както ще видите – се базира на свързването на точките в рецензираната наука. Някои от научните аргументи, които представям в тази книга, са противоречиви и някои конвенционални научни изследователи няма да ги приемат. Тази книга обаче обединява над 10-годишни изследвания, които ясно показват как глифозатът ерозира както човешкото, така и планетарното здраве, водейки до токсично наследство, с което оставяме бъдещите поколения да се борят. Този проблем е твърде важен, за да се пренебрегва. Целта на тази книга е да убедя всеки, който се храни, всеки, който има деца, и всеки, който се интересува от здравето на хората и на планетата, че трябва да погледнем много по-внимателно и по-отблизо въздействието на глифозата върху храната ни и отвъд нея. Научната общност и нашия регулаторен Естаблишмънт ни подведоха. Време е да хвърлим светлина върху сенките – да убедим света в дяволския механизъм на токсичност на глифозата и да си дадем инструментите, от които се нуждаем, за да разберем как глифозатът ни вреди и какво можем да направим, за да защитим себе си и семействата си.

В глави 1 и 2 представям историята на глифозата: какво наистина представлява той, как и защо е бил разработен, и как „работи“ като хербицид. В тези глави изследвам бързо растящия обем научни изследвания, които показват опустошителното въздействие на глифозата върху екосистемите и дивата природа. В главите от трета до шеста навлизам в конкретни детайли точно как глифозатът въздейства върху човешкото тяло: как уврежда чревния микробиом, как замества аминокиселината глицин по време на производството на протеини и как нарушава изключително важната и малко позната роля на фосфатите и сулфатите. В главите от седма до десета изследвам как се разгръща тази биохимия в конкретни заболявания – чернодробни, безплодие, неврологични разстройства и автоимунни болести, – които са причинени отчасти от уникалния механизъм на токсичност на глифозата. Последната глава е призив за действие за безопасно отърваване на света от глифозата и връщане към устойчиви, а още по-добре, възобновяеми органични аграрни практики. Тази последна глава освен това съдържа най-добрия съвет, който мога да предложа за начина, по който да поемете контрола върху здравето си.

През последните години глифозатът получи значително повече внимание заради съдебните дела, които го свързват с рака. Всеки, който чете научна литература, дори и най-традиционните лекари, днес разбира, че глифозатът е карциногенен и подготвя тялото да падне жертва на рака. В цялата книга обсъждам доказателства, че глифозатът причинява физически увреждания, които водят до рак, но реших да не посвещавам глава конкретно на рака. Защо? Защото ракът е краят на поредицата. Това, което искам да разберете, е как съприкосновението с глифозата подготвя сцената – чрез тежко метаболитно нарушение, – за да заведе човека до вратата на рака.

Нашият път напред е двоен. Нека го кажа директно: трябва да забраним глифозата по целия свят. Забраната на това токсично химично вещество е единственият истински начин да предпазим всичко, което ни е скъпо. Докато това стане и в отсъствието на истински регулаторен надзор трябва да защитаваме здравето си и здравето на децата ни.

Може би сте природозащитник, който е притеснен, че ние, хората, разрушаваме планетата, бавно отравяйки почвата, водите, растенията и животните. Може би сте фермер, който е загрижен за реколтата и за вредителите. Може би сте научен специалист като мен, изследовател или лекар, или компютърен учен. Или може би сте здравен професионалист, който иска да стигне до дъното на епидемията от болести и лошо здравословно състояние сред децата и хората в млада зряла възраст, които виждате всеки ден в кабинета си. Или сте родител (или се надявате скоро да станете) и отчаяно искате да разберете защо толкова много двойки не успяват да заченат и толкова много от децата ни са хронично болни. Който и да сте, се радвам, че сте тук.

Написах тази книга, за да надуя свирката за едно от най-токсичните химически вещества на нашето време, да ви вдъхновя да разберете науката зад начина, по който бавно ни тровят с глифозат, и да ви подтикна към действие. Оказали сме се в тази каша заради алчността на химическите компании, които поставят печалбите по-високо от хората. Можем да излезем от тази каша, като настояваме, че хората и планетата имат по-голямо значение. Науката ще ни отведе там, където трябва да бъдем. Каня ви на това пътешествие с мен.

Тук можете да видите трейлъра на филма "Сред плевелите".