Най-важното в законопроекта е разделянето на контролната от стопанската дейност
Законопроектът за Закона за горите е най-важната реформа в горите правена от 20 години насам. Това каза пред журналисти министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов, преди да вземе участие в конференция за законопроекта. По думите на Найденов - сега действащият закон е приет през 1997 г. и е променян 42 пъти – всеки път с корпоративни цели, обслужващи определени интереси. Законопроектът се прави повече от година, от много голяма работна група. „Консенсусът, до който до момента стигнахме не беше лесен. Горите са натоварени с тежкото наследство от прословутите заменки. В същото време горите се явяват най-големият ресурс на България”, каза Найденов.
Най-важното в законопроекта е, че се разделя за първи път контролната от стопанската дейност – създава се много силен държавен Инспекторат, който ще бъде облечен в допълнителни правомощия и се създават шест държавни горски предприятия, които ще управляват този ресурс, подчерта министърът. Сегашната ситуация не е добра – най-големият бич за горите не са заменките, а незаконната сеч. „Над 1 млн. куб. метра дървесина годишно се добиват незаконно, което представлява десетки милиона левове, каза Найденов.
Министър Найденов коментира и текстовете в проектозакона, с които се забраняват заменките. Министър Найденов, каза, че вече заменените територии няма да подлежат на промяна на предназначението. Това се отнася за горите в защитените територии, в Натура 2000 и в зони „А” или „Б” на Черноморското крайбрежие.
Замени ще се разрешават само в случаите за реализирането на важни международни, национални, регионални и общински инфраструктурни проекти. Единствената възможност за замяна е оставена за подпомагане на държавата - при замяна на горски пътища, между държавата и общините. В момента имаме случаи, когато в общински масиви има държавни пътища и самите общини не могат да кандидатстват по европрограмите за тяхното модернизиране. Има и обратните случаи когато в държавни масиви има общински пътища. Това създава проблеми на съответните общини да кандидатстват за финансиране по европейските програми и специално по мерките от втора ос на Програмата за развитие на селските райони.
