В област Монтана регистрираните земеделски производители наближават 1500, а при преброяването на земеделските стопанства в региона преди две години бяха изброени около 27 000. Не се знае от тях какъв процент ще се вместят в т.нар. от Европейския съюз полупазарни стопанства, но едва ли ще са повече от около хиляда, коментират специалисти от областната дирекция "Земеделие и гори". Засега се знае само, че те ще получават по 1000 евро годишно, а стопаните с евросубсидия за краве мляко ще вземат по 500 евро годишна субсидия за квотата. Става ясно, че всеки ще предпочете да е към първата група и има опасност квотата за млякото да остане неизпълнена.
Според мнението и на дребните производители тези полупазарни стопанства, както ги наричат, трябва да бъдат източник на доходи с икономическа ефективност, а не да работят само за самозадоволяването си. Те трябва да имат стремеж да се развиват и в този 3-годишен период, в който ще получават по хиляда евро, да се подготвят да преминат в графата пазарни стопани, където вече ще получават от преките плащания на евросъюза. Затова още от тази година фонд "Земеделие" заделя 6 милиона лева за 4 допълнителни мерки за полупазарните стопанства в изостанали селски райони с разпокъсано земеделие. Два от тях са в Северозападна България - общините Вършец и Ружинци. Там стопаните ще получават суми на хектар, или на брой животни извън досегашната помощ, която са получавали от държавата чрез фонд "Земеделие" за площ, животно и мляко. Целта на новите мерки е да се види как ще се ориентират хората да ползват евросредствата. Както информират от агроминистерството критериите за предоставянето им ще бъдат, каквито са в ЕС и каквито ще бъдат установени и у нас от 2007 год. Така ще се видят грешките и слабостите при прилагането на общата селскостопанска политика в наши условия. Защото едно е сега да се дадат 6 млн. лева, друго е да се раздадат 500 млн. евро преки плащания, защото, ако държавната машина не заработи добре, България ще има да връща в ЕС неусвоени пари./mont-press.com
