Трябва да се ограничи разхищението на храни
Всяка година около една трета от произведените в света храни не се оползотворяват, а се изхвърлят и това се равнява по цени на дребно на 1 трилион US$. Следователно, има пропилени ценни ресурси, огромни пропуснати финансови приходи за хранително-вкусовата промишленост и не на последно място, неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на околната среда. По данни на ФАО, хранителните отпадъци са третият най-голям източник на въглеродни емисии и същевременно за производството им се използват огромно количество земя. Следователно, нещото към което трябва да се стремим, за да се задоволят нуждите на 9 млд.човека през 2050 год., е ограничаване на разхищението на храни, което ще доведе до намаляване на използваните земеделски площи и обема на произвежданите храни.
Може ли свиневъдството да изиграе определена роля в тази насока?
Хранителните отпадъци в недалечното миналото са били използвани като храна за свинете, тъй като храносмилателната система на животните е добре адаптирана за превръщането им в животински протеин. Още преди повече от 10 хил. години, човекът отлично е знаел това и е интересно да си припомним от историята, че одомашняването на свинете се основава върху факта, че тези животни консумират и оползотворяват отпадъците от хранителната диета на хората и човекът не се е нуждаел от допълнителна земя за производство на необходимите за отглеждането им фуражи, а от друга страна, рециклирането на хранителните отпадъци има положително въздействие върху околната среда, тъй като не са налични гнилостни процеси.
Проучванията показват, че обемът на месните хранителни отпадъци е приблизително 20% от общите, но въпреки, че делът е относително малък, те имат значително по-голямо въздействие по отношение на използваните земеделски площи и въглеродните емисии, особено в региони с високи доходи. Според някои сведения във Великобритания годишно около 200 000 тона животинска продукция се оказват ненужни, поради неправилна работа в преработвателните предприятия, като по-доброто им използване (напр. на кръвта) може да осигури допълнителни приходи в размер на 160 млн. US$.
В момента в редица Източно-азиатски страни (Япония, Южна Корея, Тайван и др.) силно се насърчава идеята за рециклиране на хранителните отпадъци чрез използването им за храна на животните, нещо което през 2002 год. беше забранено в страните от ЕС, а във Великобритания още от 2001 год., в резултат от възникване на заболявания свързани с неправилното им използване и това донесе до формиране на щети в размер на 8 млд.лири.
Днес Япония и Южна Корея използват около 40% от хранителните отпадъци като фураж и изследванията показват, че дейността е строго регулирана, няма регистрирани заболявания свързани с изхранването им, интензивността на растеж на свинете е малко по-ниска от обичайната, но месото е с определено по-високо качество. Печалбите се отчитат не само в резултат от намалените разходи за хранене (с около 50%), но и като възможност за формиране на премии, основаващи се на качеството на продукцията и определено по-ниското въздействие върху компонентите на околната среда.
Може ли да се използват около 102.5 млн.т. хранителни отпадъци годишно в ЕС за тази цел? Повторното въвеждане на използването на хранителни отпадъци в свиневъдството, при наличие на строго регулирана система за безопасното им оползотворяване, може да има като резултат значително подобряване на околната среда и икономическа устойчивост на производството на свинско месо, още повече, че едно проучване във Великобритания показва, че около 25% от дребните производители признават, че и сега използват хранителни отпадъци без топлинна обработка при хранене на свинете.
Днес ЕС произвежда повече от 20 % от световното производство на свинско месо (по 34 кг. средно на човек) и отрасъла разчита основно на зърнени храни и соя базирани фуражи, които имат значителен екологичен отпечатък. Оценката на данните показва, че производството на всеки килограм свинско месо причинява щети за 1.9 евро в резултат от еутрофикация и парникови газове. Какъв би могъл да бъде потенциалният ефект от промяната на регламента на ЕС и насърчаване на използванeто на хранителните отпадъци?
Днес ЕС произвежда повече от 20 % от световното производство на свинско месо (по 34 кг. средно на човек) и отрасъла разчита основно на зърнени храни и соя базирани фуражи, които имат значителен екологичен отпечатък. Оценката на данните показва, че производството на всеки килограм свинско месо причинява щети за 1.9 евро в резултат от еутрофикация и парникови газове. Какъв би могъл да бъде потенциалният ефект от промяната на регламента на ЕС и насърчаване на използванeто на хранителните отпадъци?
През 2015 год. в ЕС са формирани по 202 кг/човек хранителни отпадъци, а за България общото количеството е около 700 хил.тона, като основните източници за това са: домакинствата (42%), преработвателната промишленост (39%), кетъринг-индустрията (14%) и търговията на дребно (5%). Изследванията показват, че ако се легализира прилагането на хранителните отпадъци за храна на свинете, със системи за контрол, подобни на тези в Япония и Южна Корея, земеделски площи може да се намалят с 1,8 млн. ха, което представлява 21,5 % от земя, използвана за нуждите на индустриалното свиневъдство.
Животновъдството използва около 35% от световното производство на зърно, осигурява една трета от консумирания от човечеството протеин и формира 14.5 % от емисиите на парниковите газове. Като се има в предвид, че до 2050 год. търсенето на месо и млечни продукти се очаква да нарастне с 60%, налице е сериозна загриженост за минимизиране на въздействието му върху околната среда, като за целта се предлагат основно 3 стратегии:
1. Намаляване на търсенето, главно в развитите страни, където месо и млечните продукти преобладават в диетата на хората.
2. Повишаване ефективността на производството, чрез намаляване на количеството на използваните фуражите, необходими за получаване на единица продукция.
3. Промени в диетата на животните, чрез използване на алтернативни фуражи.
