От подкрепата на програмата се ползват предимно едри производители, по-евтините проекти дори не се разглеждали
Производителността и ефективността на земеделския труд в България е доста ниска, което преди всичко се дължи на раздробеността на земята и ниската въоръженост на труда, както и оскъдното напояване. Това са основните изводи, направени в доклада на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) на базата на мониторинг за нашата страна през миналата година.
В частта за развитието на селското стопанство докладът разглежда конкурентноспособността на отрасъла на европейския пазар. Както е отбелязано там, у нас селските райони са значително по-изостанали от градските, а всеки четвърти, който работи земеделие в тях, е над 65 години, става ясно от доклада. Най-застаряло е населението в областите Видин, Монтана, Ловеч, Габрово и Перник. Като коментар е отметката, че в тези области земеделският труд не се възприема като успех, а като единствен начин и изход за физическо оцеляване. Наблюденията показват, че постепенно възрастните обитатели в изостаналите цитирани региони се изместват от етническите малцинства. Миналата година 46 процента от циганите и 63 на сто от българските турци са живели в селските райони.Според доклада делът на агросектора у нас е четири пъти по-голям в сравнение с европейските страни. Там той формира 3 процента от националния вътрешен продукт, а у нас - 12,5 на сто. Според анализа за развитие на аграрния сектор нашите земеделци трябва да залагат в развитието си на програмата САПАРД и на държавен фонд "Земеделие". В същото време изследването показва, че особено изискванията на програмата САПАРД не са съобразени с крайната бедност на село.
Авторите й са завишили критериите с цел за уедряване на земеделските стопанства, но не са отчели непрекъснатото обедняване на стопаните, информират в доклада. В информацията за подпомагането на производителите от сектора има и празнини. Повече от 67 процента от анкетираните са отговорили, че не знаят къде да кандидатстват за кредитиране от държавен фонд "Земеделие", а 73 на сто - за САПАРД. Решенията по проектите трябва да се демократизират, като в тяхното обсъждане вземат пряко участие и кандидатите, препоръчва докладът. За мнозина агробизнесмени не е тайна, че проекти с малка стойност трудно минават през консултантските фирми и дори пред експертите на програмата.
Специалист от служба в Монтана каза, че на проект, чиято стойност е по-малка от 30 000 лева никой не обръща внимание и дори не се захваща да го чете. Именно поради тази причина данните сочат, че от началото на действието на програмата САПАРД до тази година от нея са се възползвани над 1200 крупни агробизнесмени, арендатори, кооперации и преработватели. От Монтанско няма нито един, който да си е купил и най-евтиния трактор с помощта на САПАРД.
Анализът на данните от анкетите показва, че хората не са достатъчно осведомени и за последствията след влизането на страната в Европейския съюз. Очаква се агросекторът да се специализира в производството на овче мляко и продукти от него, плодове и зеленчуци, дребен рогат добитък и грозде и вино. Нашето предимство на чуждите пазари е производството на неконвенционални и трудоемки продукти, чието производство е неизгодно за ЕС, поради скъпия труд. Затова експертите от програмата ПРООН препоръчват парите от предприсъединителните фондове да се насочат към тях. Надеждите са за отваряне европазарите за родните агростоки след 2007 година за модернизиране на земеделието, приемане на хигиенните стандарти и ползването на повече кредити./mont-press.com
