Евродепутатите изложиха приоритетите си относно новата ОСП след 2020 г.
Селскостопанската политика на ЕС след 2020 г. трябва да бъде по-интелигентна, справедлива и устойчива, наистина обща и по-добре финансирана, отбелязаха евродепутатите.
Евродепутатите изложиха приоритетите си относно новата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. с 468 гласа „за“, 123 гласа „против“ и 89 гласа „въздържали се“.
Повече гъвкавост, но без ренационализация на ОСП
Държавите – членки на ЕС, следва да могат да адаптират общата селскостопанска политика (ОСП) в съответствие с нуждите си, твърдят евродепутати. Те обаче отхвърлят всякакъв вид „ренационализация“ на ОСП, тъй като според тях това може да доведе до нарушение на конкуренцията в единния пазар.
ОСП трябва да се основава на общи европейски цели, правила, инструменти и проверки, настояват евродепутатите. Държавите членки трябва впоследствие да изготвят националните си стратегии в съответствие с нуждите си.
Въпреки че бъдещата селскостопанска политика на ЕС трябва да насърчава ефективността вместо уеднаквяването, селскостопанските дейности във всички държави членки трябва да са съобразени със същите високи стандарти на ЕС, а тяхното нарушаване трябва да води до сходни санкции, заявяват евродепутати.
Модерна политика с подходящо и справедливо разпределено финансиране
Освен да подпомага европейските селскостопански предприятия да произвеждат безопасна и качествена храна на достъпни цени, бъдещата ОСП трябва ги направи по-екологично устойчиви и напълно интегрирани в кръговата икономика. Тя трябва да насърчава науката, научните изследвания и развитието на интелигентни земеделски практики, твърдят евродепутати. За да се постигне тази цел, те искат поне запазване на бюджета за ОСП на настоящото му ниво.
Парламентът също така изисква:
– директните плащания да продължат да бъдат напълно финансирани от бюджета на ЕС,
– да се намали бюрокрацията при задължителните озеленителни мерки и те да бъдат в по-голяма степен ориентирани към резултатите; доброволните мерки да бъдат опростени и обвързани с по-конкретни цели,
– нов европейски метод за изчисляването на директните плащания да замени предишните критерии за подкрепа и да подпомага тези, които предоставят допълнителни обществени ползи,
– по-ефикасни начини да се гарантира, че финансовата подкрепа на ЕС достига до реални земеделските производители;
– по-справедливо разпределение на фондовете на ЕС между държавите членки, взимащо предвид получените средства и разликите като цената на производство и покупателната способност,
– по-малко средства за по-големите стопанства със задължителен таван на европейско ниво,
– повече средства за подпомагането на развитието в земеделските региони,
– повече подкрепи за млади и нови земеделски производители, както и за тези, които са засегнати от променливостта на доходите и цените,
– да не се използват земеделски субсидии за отглеждане на бикове за бикоборство;
– да се изключат най-чувствителните сектори от търговски преговори,
– да се позволи финансова подкрепа, обвързана с производството – държавите членки да могат да предоставят помощи на ключови сектори, изпитващи затруднения, които да се използват за стратегически важно производство, например на протеинови култури, или за компенсиране на последиците от споразуменията за свободна търговия.
Докладчикът Херберт Дорфман (ЕНП, Италия) отбеляза: „Нуждаем се от амбициозни цели за бъдещата селскостопанска политика на ЕС. Трябва да гарантираме сигурното предлагане на висококачествени храни на гражданите на ЕС, по-добра подкрепа за млади, нови и семейни земеделски производители; за увеличението на конкуренцията – както и да направим селското стопанство по-интелигентно и иновативно и да подготвим земеделските производители да се противопоставят на промените на пазара. Това може да бъде постигнато единствено ако ОСП остане наистина обща и добре финансирана в бъдеще. За това се борим в следващата реформа на ОСП“
Момчил Неков (С&Д) заяви: „Общата селскостопанска политика е най-старата общоевропейска политика. Имайки предвид турбулентните времена, през които преминава европейското селско стопанство, и несигурността пред европейските и в частност българските земеделски производители, намирам предложението за намаляване на бюджета за ОСП за опасно. Правителствата на държавите членки трябва по адекватен начин да отговорят на нуждата от стабилност на доходите и бюджетът на ОСП за 2021 – 2027 да бъде запазен поне на настоящите нива. Доходите на земеделските производители в ЕС продължават да са по-ниски в сравнение с другите сектори. Селското стопанство не е достатъчно привлекателно за младите. Няма целенасочена политика към планинските райони. Разпределението на субсидии не е справедливо. Проблемът с концентрация на земя остава остър. Земеделието става монокултурно. На фона на всичко това намаленият бюджет не е решение. Ще продължавам да се боря и настоявам за видимост и приоритетност на тези секторни политики“.
