Осем милиона лева са вече определени от МЗГ за субсидиране производството на качествено мляко. Парите за тази година са с 2 млн. лева повече от миналогодишните. Както е известно, субсидира се само производството на екстра и първо качество мляко на основата на лабораторни изследвания.
Все още не е официално съобщено откога ще тръгне субсидията, но обикновено това става от 1 март всяка година. И за да могат всички производители на мляко да имат еднаква възможност да кандидатстват за премиране на продукцията си, Регионалната ветеринарно-медицинска служба-Монтана отново напомня с писмо до всички собственици на млекосъбирателни пунктове, че съгласно Наредба Nо 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко трябва да предприемат съответните мерки, за да бъдат приведени обектите им според изискванията на документа.
През миналата година в областта са действали 141 млекосъбирателни пунктове, но много от тях са били в експлоатация благодарение на доста големи компромиси от страна на ветеринарните и хигиенните инспектори. До края на миналата седмица в службата са получени 114 заявления за издаване на ветеринарно разрешително, но на около 10 на сто от тях е било отказано поради различни обективни причини.
На практика трябва да се въведе програма за предотвратяване добавянето на вода и други несвойствени вещества към млякото - коментира директорът на РВМС д-р Людмил Антов. - Двукратно на месец, през 15 дни, трябва да се вземат проби за изследване на добиваното и събираното мляко в пунктовете по отношения на показателите общ брой на микроорганизми, общ брой на соматични клетки и инхибитори.
Изследването трябва да става в лаборатория, с която млекопреработвателят има сключен договор. То може да стане и в друга лаборатория, но с изричното писмено съгласие на преработвателя. В регионалната служба вече пристигат заявления от собственици на пунктове за събиране на мляко, за да им бъдат издадени разрешителни за работа на пунктовете им.
По думите на д-р Антов поне 10 на сто от тях няма да получат положителен отговор, защото пунктовете им не отговарят в този вид на изискванията. А за да е редовен всеки млекосъбирателен пункт по отношение на предвидените в българското законодателство нормативи за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания е нужно при проверка да бъдат представени на контролните органи (ДВСК) няколко вида документи.
На първо място е ветеринарното разрешително за дейност по събиране на мляко, заверен от лицензиран ветеринарен лекар, с подпис и печат, списък на имената на стопаните и номерата на дойните животни, от които се внася мляко в пункта.
Собственикът на пункта е длъжен да съхранява протоколите за анализ на два броя пунктови проби месечно от суровото мляко, изкупено и изследвано по определените показатели. В писмото на директора на РВМС се посочва краен срок за въвеждане на посочените изисквания края на януари 2004 год., но д-р Антов увери, че това ще продължи още една-две седмици, за да се даде още една възможност на собствениците да сложат в ред нещата. Защото именно изпълнението на изискванията са онази гаранция, че се упражнява стриктен контрол върху качеството и хигиената на млякото.
За нарушения са предвидени санкции по Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Обикновено това са глоби до 150 лева. И още един немаловажен въпрос трябва да бъде разрешен между производителите и купувачите на млякото.
Това е стриктното водене на документацията през цялата година. На нейната база, казва д-р Антов, след влизането на България в Европейския съюз, производителите на мляко ще получават своите производствени квоти. А на базата на тях ще бъдат и подпомагани.
Сега в страните от Евросъюза всеки стопанин получава за едно теле над 20-дневна възраст 310 евро помощ за отглеждането му, а ако го остави за разплод в стадото си, взема от 200 евро. Нашите стопани първоначално ще получават за същото 25 процента от тази помощ. Затова и документацията им трябва да бъде в ред./в.Монт-прес