1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Време да се живее…

Време да се живее…

Но ако може, да не е време да се мре

„Време да се живее и време да се мре“. Нагло е да се открадне това заглавие на книгата от Ерих Мария Ремарк. Там действието се развива по ужасяващите бойни полета през Втората световна война. Вярно, твърде пресилено може би е сравнението със сегашната ситуация – не само в страната ни, но и в света. Не е ли обаче пандемията една биологична война? Не поставя ли тя точно като по време на война екзистенциалния въпрос – как въпреки ужаса, животът да продължи?

Учени и лекари воюват с вируса, дават жертви. А са мразени от някои, сочени са с пръст като манипулатори, които отнемат права: да отидеш на кръчма, дискотека, стадион, да отиде детето ти на училище. Мрем като мухи. Политиците се гънат между локдаун, общественото мнение и най-важното – да спасяват потъващите икономики. Правата на човека, засегнати от пандемията, са издигнати в религиозен култ. Тук обаче става въпрос за различни ценности, отколкото описаните от Ремарк. Преди избори се вземат мерки, чудесно дефинирани от политолога Иван Кръстев: политиците дават на хората свободата да изберат смъртта. Живее поколение, което в развитите страни е обзето от вещомания, а отрупаните щандове на хипермаркетите предлагат от пиле мляко. Когато си против мерките за овладяване на пандемията, дали си даваш сметка, че този потребителски рай може да рухне? Да се „счупят“ икономиките на страните? Не е ли лекомислено да не се надава ухо на плахите засега предупреждения за „продоволствена криза“? Зад това клише наднича опасността от дефицити, неритмично снабдяване, високи цени на хранителните продукти, инфлация, която вече усещаме.

В някои страни започна презапасяването с храни. Може би му е писано на това поколение да се докосне - макар и не толкова болезнено, до загубата на близки, до следвоенната инфлация и празните щандове по времето на прехода към демокрацията? Защото към икономическите поразии на Ковид 19 се прибави световната енергийна криза. Отровен коктейл. Цените на газа се вихрят в смъртоносен за икономиката танц. Торове, препарати за растителна защита, фуражи – всичко поскъпва наистина страховито. Фермерите – както се прогнозира, ще отговорят на шока с промяна в структурата на отглежданите култури. Т.е. площите с царевицата и пшеницата ще се намалят, тъй като „гълтат“ много тор. Соята ще се увеличи, може би. Недостигът на царевица и пшеница, ясно – води до поскъпването им, а от там – и на храните, получавани след тяхната преработка.

Да погледнем и към другото съвсем „топло“ политическо събитие: срещата на Г20 в Глазгоу. Бодряческите изказвания на световните лидери - за ограничаване на климатичните промени, звучат някак вяло. Има и наистина искрени гласове – че енергийната криза ще бушува още дълго. Че зелените амбиции – на този етап, разумно трябва да отстъпят пред риска от социални и здравни трусове. Време да се живее, но ако може – да не е време да се мре.

 

Коментар на Валентина Спасова

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.