Какво знаят за тях българските фермери и преработватели?
Иновации и цифровизация на селското стопанство. Това отвлечена европейска мантра ли е? Или реална необходимост за успешно присъствие на пазарите? Колко от българските фермери и преработватели прилагат модерни технологии? Какви? Представителна информация няма нито земеделското министерство, нито НСИ. Има анкети и то доста назад във времето, правени от два наши института. А следващият европейски програмен период настъпва. В него, както е заложено, цифровизацията и иновациите са хоризонтален приоритет – т.е. за всички икономически отрасли, цифрово свързани.
Цяла поредица въпроси изникват около тази европейска амбиция. Не се ли закъснява фатално с информационното обучение на фермери и преработватели? Кой трябва да го провежда? Готова ли е НССЗ да поеме част от тази задача? И ако – да, как и кога?
Българската аграрна наука – какви разработки може да предложи на агробизнеса? Участва ли тя със свои проекти в европейските програми за научни разработки? Как държи връзка със стопанствата и хранителните фирми? Сателитните връзки – доколко се използват, за какво, какви други възможности има? Само GPS-те ли фермерите припознават като цифровизация?
Малцина от веригата земеделска продукция-преработка прилагат дигитализация. Не са много и онези, които възнамеряват в близко бъдеще да инвестират в тези новости. Доколко аргументът липса на средства е решаващ? Или по-скоро не се осъзнава, че без иновации големите чужди, пък и родни пазари, ще те изхвърлят зад борда.
От години у нас се напомня от експертите: трябва по-голяма продуктивност, качество, добавена стойност, бърза реакция на пазарните сигнали. Трябва да се постигнат по-добри условия на труд и живот в селските райони. Как по друг начин може да се постигне това, освен чрез механизация, автоматизация, роботизация, използване на дронове и т.н.
Дребните и средни фермери, освен че са слабо информирани за възможностите на иновациите, априори приемат, че това начинание не е по джоба им. Да погледнем обаче за възможностите, които дава Планът за възстановяване и устойчиво развитие. В частта Зелена България се предвижда подпомагане за много дейности в земеделието, свързани с цифровизацията – съхранение и преработка на тора от животновъдните ферми, на изкуствените торове , възобновяеми енергийни източници. Водоспестяващите технологии също се финансират. Въобще – зелените изисквания едва ли биха могли да се постигнат без цифровизация - сензори за влагата, метеорологични условия в реално време, управление на стадата – заболявания, местоположение и т.н. Мярка 16.1 от ПРСР е добра генерална репетиция за прилагане на иновациите в българското селско стопанство. Резултатите от тези проекти ще покажат: осъзнава ли се, че селското стопанство навлиза в качествено нов етап на технологична революция?
Коментар на Валентина Спасова
