Всички политики в земеделието са правени-недоправени, заредени с конфликти. Докога?
„Българска работа – това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководство, която сякаш по задължение свършва със скандал.“ Цитат, Иван Хаджийски. Никак, ама никак не харесвам това комплексарско самоочерняне на българина. Но пък чудесно пасва на развихрените свади около ставките за директни плащания, в схемата за обвързано подпомагане. Погледнато реално, нищо ново. Този филм сме го гледали още от самото начало на това субсидиране. Недоволни са някои животновъди, други мъдри - добре, още през април има възможност за промени в НСП. Недоволни са някои растениевъди. Един срещу друг са растениевъдите срещу животновъдите. Стара вражда. Сега обаче са малко, ама много малко обединени - имат общ враг - земеделското министерство. Хвърчат писма до Президента – ти баща, ти майка. До Комисиите по земеделие към нашия парламент и даже на ЕП. ЕК е виновна, обаче. Опъваше се, искаше в този програмен период обвързаната подкрепа да отпадне като архаичен финансов инструмент. Обаче клекна, а тогавашното правителство наду фанфарите - какъв принос има за оставане на това субсидиране. Да се отсъжда – кой крив, кой прав – е трудно. Защото едва ли има критерии, на които да се стъпи – как са определяни ставките. Даже се пита в задачата - кой ги е определял, вярно ли е, че е работа на външно ведомство. И – дано не е виц, самите експерти в министерството били изненадани.
Нескончаемите скандали около обвързаното подпомагане са само един от симптомите на основното заболяване - сбърканата ни селскостопанска политика. Ако въобще може да се говори за политика. По-скоро става дума за хаотично раздаване на европейски и държавни пари. Милиарди при това, без да ги е еня т.нар. експерти и най-вече политици - какъв резултат гонят. Призна го и един от служебните зам.-министри - Тодор Джиков. Отиде по-далеч и бръкна в раната: ПР акции си правят правителствата с финансирането на земеделието. Пари на калпак. Без Национална стратегия за развитие на отрасъла. Публична тайна е лобирането – дали само с думи на ухо, или с нещо повече - един Господ знае! Аз на тебе, ти на мене, тегне съмнението. До тук с камъните към т.нар. управляващи.
Сега да погледнем към кривиците на потърпевшите. Те, мисля си, знаят ли поговорката – „като се правиш на овца, вълкът ще те изяде“? Една каруца хора - и ето ти асоциация. От един бранш, ама ще си извадят очите, при това. Едните протестират, свиркат навън, другите – в някакъв кабинет, се мазнят на чиновниците, лична изгода изкопчват. Големите акули хрупкат малките рибки, но за сдружаване никой не ще да чуе. Да не говорим за Земеделска камара, която стиковала интересите на различните сектори, сяда срещу министри и експерти. И да смъкнеш черните очила, трудно е да си кажеш - е, българска работа, рекъл Ив. Хаджийски, но все пак в своята „Оптимистична теория за българския народ“.
Коментар на Валентина Спасова
