Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени
* Видео по темата може да видите ТУК
* Други статии по темата...
В Сдружението за развъждане на местни породи в България членуват около 130 земеделски производители и съмишленици. То има държавни лицензи за развъждане на 5 породи – Дъбенската, Медночервената и Каракачанската овца, както и за Българското сиво и Родопското късорого говедо. Стопаните, отглеждащи такива животни, притежават дребни и средни ферми, като стадата са средно около 150 до 200 глави от овцете и 40–70 животни от говедата.
Застрашените породи обикновено са нископродуктивни. Не са атрактивни като печалба, отглеждат се в труднодостъпни, изолирани, необлагодетелствани места.
Ето защо стопаните, отглеждащи такива животни, трябва да получават компенсаторни плащания за претърпени лишения, запазвайки биоразнообразието със своята стопанска дейност.
Но засега парите от Агроекологичната мярка за опазването на местни породи животни не са дадени.
„Оттук идва нашето недоволство, че семействата, които ги отглеждат, търпят лишения поради това, че правилата за прилагане на мярката са много неясни”, заявява г-н Бойко Стоянов – председател на Сдружението за развъждане на местни породи в България.
Той разясни, че плащанията, които са предназначени за стопаните, отглеждащи местни породи, са изчислени на база животинска единица (ЖЕ). Тези, които живеят в необлагодетелствани райони, са бенефициенти на две подмерки на мярка 214. Едната касае отглеждането на местни породи, а другата е мярката за традиционното пашуване – т. нар. пасторализъм, прилагаща се само на територията на два национални парка – „Пирин” и „Централен Балкан”. Третата възможност е да бъдат подпомогнати за това, че отглеждат своите животни и извършват земеделска дейност в земи с висока природна стойност. С всички тези натрупвания би трябвало да се калкулира една прилична сума, която да помогне на стопаните и да повиши поне малко жизнения им стандарт. По думите на Стоянов абсолютно различно е обаче на практика, тъй като не е отчетен фактът, че много от пасищата в България не отговарят на условията, заложени в мярката или в изискванията за пасищните терени. „Проявява се и своеволие от страна на чиновниците при оценката на самите терени. Проверките, които се извършват, много често са опорочени, не са коректни”, заявява Стоянов.
Той твърди още, че към производителите в момента се проявява абсолютно високомерно пренебрежително отношение от страна на държавните служители във фонд „Земеделие”. Стопаните се жалват от това, че не им е отговорено и обяснено защо не получават субсидии за отглеждането на автохтонни породи. Хората, отглеждащи застрашени породи, са започнали един по един да се отказват да си търсят правата.
Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация
Повече информация по темата ТУК
