В много култури денят символизира равновесието и мъдростта
Равноденствие е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор. Тогава денят и нощта са приблизително равни по продължителност.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
Есенното равноденствие е един от най-пищните слънчеви празници, символизиращо равновесието и мъдростта. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази. Есенното равноденствие е и фестивал на жътвата - време за празнуване и за благодарност, време за пренареждане и за намаляване на темпото. Това е период на изобилие от плодове и зърнени храни. Той бележи кулминацията на усилията през годината, когато се събират и плодовете от труда. Почитат се даровете на Майката Природа и енергиите на земята и небето, които подхранват растенията и осигуряват изобилна реколта.
В българската традиция Есенното равноденствие се отбелязва с празника Кръстовден. На Кръстовден слънцето стига междата, откъдето бавно започва пътят към зимата. Денят и нощта „се кръстосват" и бележат началото на тъмния период на годината, когато енергията се прибира навътре. В някои български краища започват есенната сеитба и оран. Осветява се семето за посев. Тогава започва и гроздоберът и подготовката за направа на есенното вино, затова денят се нарича още Гроздоберник. Вечерта преди Кръстовден в къщата се донасят пшеница, грах, тиква, картофи и грозде. На следващия ден се варят и ритуално се поднасят на трапезата, като символ на плодородна реколта. Не се работи и се спазва строг пост.
