Навършват се 139 години от Освобождението на страната ни от турско робство
Днес отбелязваме националният празник на България. Навършват се 139 години от Освобождението на страната ни от турско робство. На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник.
Днес в цялата страна с тържествени ритуали ще бъде издигнато националното знаме. На паметниците на загиналите за свободата на България ще бъдат поднесени венци и цветя, предвиждат се и църковни ритуали в тяхна памет. В тържественото отбелязване на националния празник ще участват и военнослужещи от Българската армия. Голяма част от музеите и галериите в цялата страна обявиха "вход свободен".
Знаем, че това е денят на освобождението на България, че е подписан Санстефанският мирен договор и че на връх Шипка, където са се водили боеве, е построен паметник... Какво обаче не знаем?
Договорът всъщност е подписан на 19 февруари - това е 3 март по нов стил, а подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори, възкачил се на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписал декрета за отмяна на крепостното право.
Преговорите по сключването на договора започват на 1/13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин, като от 12 февруари се водят в Сан Стефано.
Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано, което днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на града.
Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес без представител на България.
Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.) вземат единствено шестте велики сили - Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът - княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.
На 26 август 1934 г. цар Борис Трети открива високия над 30 м паметник на връх Шипка – един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци - преки участници в епичните боеве. Какво не знаем? Истинският вр. Шипка, където е било главното командване при отбраната на прохода, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал вр. Свети Никола и е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци.) През 1977 г. е преименуван на Шипка. Но връх Шипка вече съществува и за да се избегне абсурда на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.
Ето защо, днешния връх Шипка е изкуствено "преместен" с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
