„Сурва сурва година! ... Пълен клас на нива, жълт мамул на леса, червено грозде на лозата“
В навечерието на новата година ще говорим за дряна. В древността дървото е било свещенно за българите. Той се използва като сурвакница. „Сурва сурва година! Весела година! Пълен клас на нива, жълт мамул на леса, червено грозде на лозата, жълта дюля в градина!", това е едно от най-популярните нареждания при сурвакането. Според народните вярвания обичаят се изпълнява от деца, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и ред други лакомства. В родопския край, както и на някои места в Тракия, сурвакарите внасят в къщите по един тежък камък, който оставят до огъня. Това символизира пожеланието им тежко имане да влезе в къщата. От дрянови пъпки се правят и късметите в новогодишната баница, с които едновременно се гадае за бъдещето и се нарича за добро.
От дрян са се правели най-сладко свирещите кавали (медени) и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации.
Но нека се върнем към самото дърво. Дрянът първо цъфти (февруари-март), но последно узрява - от август до октомври. У нас се среща в гори и храсталаци из цялата страна чак до 1300 м надморска височина. Той не е защитен от Закона за биологичното разнообразие вид, но има запазено място във фолклора. Във флората на България дрянът е храст или ниско дърво, високо до 8 метра. Листата са разположени срещуположно, дълги са 4-10 см, яйцевидни или елиптични, заострени, късовлакнести и целокрайни. Цветовете са жълти, развиват се преди разлистването на листата и са разположени пазвено, събрани в сенниковидни или главести съцветия. Плодовете - дренките са удължени, костилкови, с червена месеста част, дълги до 1,5 см.
Дрянът има лечебно, хранително, декоративно, медоносно, дъбилно и багрилно значение. По-едрите плодове съдържат вода до 85%, белтъчини - 1,0%, захар - 9,7%, целулоза - 1,5%, органични киселини (главно ябълчна) - 2%, пектин - 0,75%, калий - 363 мг на 100 грама месеста част от плода, калций - 58 мг, фосфор - 34 мг, магнезий - 26 мг, желязо - 4,1 мг, танин - до 0,6 мг и витамин С в големи количества. Твърдата дървесина на дряна се използва в мебелната промишленост, а плодовете, листата и кората се употребяват като затягащо, хемостатично и антифибрилно средство.
Дренките се берат добре узрели и се сушат на слънце разстлани. От плодовете могат да се приготвят сладка, компоти и сокове, които освен, че са вкусни, също имат лечебно действие.
