Какви са перспективите на български аграрни стоки на този необятен пазар - разказва председателят на Селскостопанската асоциация за международни отношения
Български аграрни продукти могат да намерят много добра реализация на азиатските пазари. В тази посока работи Селскостопанската асоциация за международни отношения. „Преди COVID-19 направихме много добър пробив в Китай с провинциални правителства, създадохме добри контакти с различни производители на млечни продукти, на вино, на месни продукти, които имаха желание за експорт на пазара с наша технология. За съжаление, пандемията ни попречи да развием това сътрудничество. Преди месец и половина Китай отново отвори пазарите си“, заяви за БИЗНЕС ФОРУМ по АГРО ТВ Евгени Савчев, председател на асоциацията, която е регистрирана в началото на 2015 г. и следва ясна програма за участие в изложения и проекти.
Той посочи, че Китай търси качествена храна в големи количества. „Да нахраниш 1,5 млрд. души е геройство. Освен това, те вдигнаха стандарта си на живот и се оглеждат за по-добри продукти. От българските харесват розово масло, розова вода, лавандулово масло.“
В последно време се е повишил интересът им към българските технологии за производство на дадени продукти, съобщи още Савчев. Например, в млечната промишленост той даде за пример група от предприятия в Китай, които произвеждат млечни продукти и са били готови да направят линия за производство на йогурт. „Буквално за много кратко време щяхме да станем монополисти в една от китайските провинции, която е със 70 млн. души население. Сега ще подновим разговорите.“
Савчев потвърди, че Селскостопанската асоциация за международни отношения е иновативна и търси нови места, където да реализира проекти - в Бангладеш, Камбоджа, Виетнам, Пакистан.
Български качествени продукти се търсят и в страните от Югоизточна Азия. Става въпрос за население, което е любопитно за пробва нещо нетрадиционно. „Те искат да променят своя начин на хранене и другото важно нещо е жизненият им стандарт. Азия е водеща в световната икономика, селското стопанство и още много други отрасли. С тъга мога да кажа, че ние не може да изпълним големи количества, защото страната ни е малък производител. Нашата „болест“ е окрупняването на производителите и това е голям проблем. Например, виното. Ние за да продаваме по 15 млн. бутилки на година, трябва да имаме едно и също качество на всяка партида. Но ние нямаме такова производство от една и съща изба или структура, която да даде едно и също качество. Изискват се много задълбочени разговори с техни технолози, за да осъществим техните изисквания и вкус. Например, киселото мляко, което консумираме тук, там не се котира, защото те искат да е леко сладникаво и малко по-рядко. И когато намерим съответния стандарт, нещата си идват на място. Нашата асоциация се обърна към Президента Румен Радев да направим бизнес съвет заедно с Азия и страните от Югоизточна Азия и бяха любезни да ни препратят към Министерството на иновациите и растежа и Министерството на икономиката и индустрията, за да ни съдействат. Това означава подкрепа на държавата. Доволни сме, защото в момента има много програми и мерки, чрез които може да се кандидатства и да се направят стъпки към съответния нов пазар.“
Председателят на Селскостопанската асоциация за международни отношения коментира и ситуацията със застоялото по складовете зърно. „Ние можем да ги подпомогнем в износа. До месец-два ще има нова реколта. Това, че има проблем с цената, означава ли, че всичко трябва да се срине, само защото не могат да се постигнат цените на борсата. Напротив. Би трябвало да направят така, че да изнесат старото зърно с по-малко загуба“, препоръчва Савчев.
