Проведе се кръгла маса на тема: "Бъдещето на храните - готови ли сме?"
България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни протеини е застъпена и дава сериозна заявка за развитие. Това представлява реален шанс страната да се превърне във водещ производител на алтернативни храни, заяви съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България Кремена Дервенкова на кръгла маса, посветена на бъдещето на храните. Сдружението беше инициатор на събитието, която се проведе днес в София Тех парк в партньорство с Българската стартъп асоциация (BESCO), официалния представител за България на EIT Food към Европейския институт за иновации и технологии - Клийнтех България,Френско-българската търговска и индустриална камара, Endeavor България, инвестиционния фонд “Black Peak Capital”, “Harmonica” и NV3.
Участниците в кръглата маса потърсиха мястото на България в хранителната революция на алтернативните протеини. Събитието повдигна ключови въпроси за изхранването и описа предизвикателствата пред справянето с потенциалната продоволствена криза в цял свят. „Търсенето на протеини през 2050 година ще се увеличи с 52 %, а ние все още не сме готови да поемем това нарастване“ алармира Десислава Димитрова от Съвета по кръгова икономика към Българската търговско - промишлена палата. Според нея кръговата икономика е ключово решение на нуждата от нови протеини, съчетана с климатичните проблеми, тъй като тя възпроизвежда естествения кръговрат в природата. Димитрова цитира проучване на Световната банка и Съвета за кръгова икономика, в което 78% от анкетираните фирми и неправителствени организации посочват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова икономика. Положителен пример за подобен кръгов модел е българската компания „Насекомо“, посочи Десислава Димитрова. Тя представи и модела на отглеждане на копринената буба и отбеляза, че „в момента в България няма нито една фабрика, която да произвежда тази ценна текстилна суровина“, въпреки че преди години това е била утвърдена индустрия в страната ни.
„Не можем да дискутираме храната и земеделието без да отчитаме ключовата тенденция за съобразяване с климатичните проблеми. Когато консумираме нещо, трябва да мислим и за екологичния му отпечатък“ отбеляза футурологът Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. Тя посочи няколко важни тенденции в областта на храните.
Проблемът с храната засяга не само бедстващите страни. Като част от глобалната екосистема, Европа има нужда от нови решения и нов подход към изхранването. Производството на алтернативни протеини е именно такъв, стана ясно по време на събитието. За Европа, бидейки по-консервативна, по-приемливо може да се окаже масовото въвеждане на алтернативни протеини във фуражите и храната за домашни любимци, прогнозира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България.
За състоянието на органичното земеделие в страната говори Любомир Ноков, съосновател на „Био България“.
„Аз съм песимист за бъдещето на храната, но смятам, че песимизмът може да ни накара да действаме“ каза той. Според него в момента наблюдаваме криза в плодородието заради конвенционалния начин на производство на храна, който е изтощителен за почвите. Продоволствената криза с методите на земеделие, които познаваме в момента, поставят въпроса как ще се справим с глада. Все още 30% от храната се изхвърля, докато 30% от световното население гладува. Това според Любомир Ноков поставя въпроса дали истинската причина е нарастването на населението или по-скоро трябва да търсим проблема в начина, по който създаваме и консумираме храната.
Все повече мрежи от инвеститори и потребителите се обединяват около идеята за използване на алтернативните протеини, стана ясно от Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд “Black Peak Capital”.
Финансистът Стефан Иванов, който прекоси атлантическия океан със самоделна лодка, Ксавие Арсенак, съосновател на био-технологичната компания „Насекомо“ и Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд „Black Peak Capital”
Събитието приключи с призив за обединяване на усилията и за установяване на диалог между ресорните институции и компаниите от секторите, свързани с биоземеделието и алтернативните протеини - протеините от водорасли, растителните протеини, култивираното месо, протеините от насекоми и клетъчните протеини. Целта е създаването на работна група и по –тясно сътрудничество за подпомагане на иновациите в българското земеделие и хранителната индустрия.
Модератор на срещата беше Весела Тодорова – Мозеттиг, директор на Френско – българската търговска и индустриална камара.
Модераторът беше Весела Тодорова – Мозеттиг и съпредседателят на АППНБ Кремена Дервенкова минути преди началото на събитието
