Как частните инвеститори и технологичните магнати променят облика на американското селско стопанство и продоволствената сигурност
Селскостопанските площи в Съединените щати вече не са притежание само на семейни ферми. През последните години пазарът за земя е доминиран от частни инвеститори, които често са собственици на стотици хиляди хектара.
Начело на тази група са милиардерите Стан Кронке, Джон Малоун, Тед Търнър и Бил Гейтс, чийто огромни площи оказват голямо влияние върху американското селско стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност.
По данни на аграрното ведомство във Вашингтон между 2019-та и 2024 година цените на селскостопанските парцели са се покачили с по 5,8 процента на година. Милиардерите изкупуват земята, тъй като я смятат за стабилна дългосрочна инвестиция, която им позволява да диверсифицират своето портфолио. Така в момента 40 на сто от обработваемата площ в САЩ е в ръцете на големи собственици, които я отдават под аренда на фермерите.
С над 1 милион хектара Стан Кронке, е най-големият притежател на аграрни площи. В края на миналата година той закупи близо 400 хиляди хектара от наследниците на починал индустриалец, който на своето ранчо отглеждаше говеда и коне.
На второ място е семейство Емерсън, което се занимава с горско стопанство, дърводобив и дървообработка. То притежава около 970 хиляди хектара, като по-голямата част са горски масиви.
Медийният магнат Джон Малоун е собственик на 890 хиляди хектара, пръснати основно из три щата. Става дума за ферми и ранчота в Мейн, Колорадо и Ню Мексико.
Тед Търнър, който също се занимава с медии, е с 810 хиляди хектара, разпределени на няколко големи животновъдни ферми, в които отглежда бизони. Освен това на много от земите си Търнър се е посветил на устойчиво земеделие.
Бил Гейтс пък притежава 112 хиляди хектара в 17 щата. На тези земи се отглеждат соя, царевица, памук, ориз и картофи, като последните са предназначени за верига за бързо хранене. Земите се управляват от професионалисти, чиято цел е да повишат ефективността на производството.
Автор: Алеко Дянков
