Желязният прах може да провокира цъфтежа на водораслите
Потапянето на желязо в моретата може да помогне за трансфера на въглерода от атмосферата и погребването му на океанското дъно в продължение на векове. Това пък може да помогне в борбата с изменението на климата. Данните са от ново проучване, пише greentech.bg.
Доклад, изготвен от международен екип от експерти, осигури тласък за спорното използване на океанско “захранване” с цел борба с глобалното затопляне. Той обаче не успя да отговори на въпросите за възможни щети за морския живот.
Когато се сипе в океана, желязото може да стимулира растежа на миниатюрните растения, които от своя страна отнасят въглерода на океанското дъно, когато умират, се казва в изследването.
Учените изсипали седем тона железен сулфат, жизненоважно хранително вещество за морските растения, в Южния океан през 2004 година. Най-малко половината от въглерода при цъфтежа на диатомеи (вид водорасли) потънал на ниво под 1000 метра.
“Захранваните с желязо диатомеи могат да изолират въглерода за векове, потапяйки го във водите на океанското дъно и дори за по-дълго в седиментите”, пише в списание “Нейчър” екипът от повече от дузина учени.
Проучването е първото убедително доказателство, че въглеродът може да се абсорбира от водораслите и да потъне на дъното на океана. Десетки предишни проучвания са показали, че желязният прах може да провокира цъфтежа на водораслите, но никое не беше доказало даи въглеродът потъва или остава в повърхностните слоеве на водата.
Мащабните експерименти с океанско захранване чрез използване на желязо в момента са забранени от международната Лондонската конвенция за дъмпинг в морето, поради опасения за евентуални странични ефекти.