Предвидените промени в закона за генетично модифицираните организми
В редакцията на селскостопанският интернет портал www.agro.bg постъпи писмо във връзка с предвидените промени в Закона за генетично модифицираните организми. Предлагаме на Вашето внимание част от изложената позиция, а пълният текст на писмото може да видите ТУК
Като български родители и граждани:
НАСТОЯВАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ОСТАНЕ ЗОНА, СВОБОДНА ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.
Настояваме да не се предприемат значими и важни законодателни промени без предварително да се е състояла широка обществена дискусия по въпроса. Настояваме за информационна кампания с цел информиране на обществото по отношение на генетично модифицираните организми (ГМО) и предвидените законодателни промени, които ще либерализират режима на използване на ГМО. Това е проблем от национално значение, засягащ пряко човешкото здраве, околната среда и биологичното разнообразие, земеделието и традиционните земеделски култури, националните ни интереси.
Настояваме да се запази забраната за освобождаване на ГМО в околната среда, записана в чл. 79 от Закона за генетично модифицираните организми, както и да се запази забраната за освобождаване на ГМО в защитени територии и на 30 км около тях, записана в чл. 80 от същия закон. Решително се противопоставяме да отпаднат цитираните чл.79 и чл.80 и считаме, че това е в рязко противоречие с националните интереси на България.
Настояваме България да се възползва максимално от предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18/ЕО и да не разрешава освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО и продукти, съдържащи ГМО, за които има съмнения за вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Настояваме забраната да се приложи включително и за царевичния хибрид МОN810, поради риска, който носи за околната среда. Хибридът МОN810 е вече забранен в 6 страни, членки на ЕС, чиито законодателства са изцяло хармонизирани с европейските изисквания и директиви.
България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа и е ратифицирала Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през февруари 1996 г. Конвенцията подчертава, че опазването на биологичното разнообразие е обща грижа за човечеството и че държавите са отговорни за опазване на биологичното си разнообразие и за устойчивото използване на биологичните си ресурси. Отпадането на забраните и либерализирането на режима за отглеждане на ГМО в защитени територии противоречи на изискванията на Конвенцията и силно застрашава биоразнообразието в България.
Невъзможно е да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми.
Невъзможно е съвместното съществуване на генетично модифицирани и НЕ генетично модифицирани култури. Полените на генетично модифицираните култури се разнасят на стотици километри и замърсяват традиционните култури, както и дивите растения. Новите протеини, синтезирани от ГМО, могат да засегнат редица полезни видове и да окажат отрицателно въздействие върху цели хранителни вериги.
Невъзможно е реализирането и на единствено правилната стратегия за България във връзка с обявения от правителството проект „Зелена България” за развитие на екологично чисто и биологично земеделие, опазване на околната среда и екотуризъм, ако освободим и допуснем използването на ГМО.
Настояваме да бъдат защитени интересите на българските земеделски производители в общия европейски пазар, където преобладаващият процент потребители не желаят да купуват генетично модифицирани храни.
Традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентноспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.
Европейският съюз не изисква от нас да либерализираме използването на генетично модифицирани организми, така че да застрашим националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. По този начин всяка държава, членка на ЕС, може самостоятелно да определи приоритетите си и да защити интересите си, без конфликт с европейските директиви.
В страни като Швейцария, Ирландия, Италия има пълна забрана за отглеждане на генетично модифицирани култури, а в шест държави-членки на ЕС се осъществява строг, индивидуален подход - например със забрана на царевичния хибрид МОN810: Австрия (1999г.), Гърция (2005г.), Унгария (2006г.), Франция (2008г.), Люксембург (2009г.), Германия (2009г.).
Можете да изпращате Вашите мнения и позиции свързани с ГМО на адрес: office@agro.bg
