Във всички други европейски страни има земеделски камари. Значи може!
Коментар на Валентина Спасова
Разединението прави слабостта. Ясно, това е наопаки обърнатият девиз, изписан върху фасадата на Парламента. Преди около година и половина в студиото на предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ представители на големи асоциации заявиха: до есента – става дума за миналата, ще имаме земеделска камара. Изразеният от мен скептицизъм не се прие добре. Излязох лош пророк, както се оказа. Амбицията за Камара се свързваше по онова време с предстоящия дебат за бъдещата ОСП.
Ето, главоломно наближава крайният срок за изготвяне на НСП, но отново без въпросното обединение на браншовете. Зам.-министърът Явор Гечев измисли хитър трик, дано да е работещ. В правилата за предстоящото обсъждане влиза изискването за легитимност на неправителствените организации, които ще седнат на масата за преговори. Добър подход – време за гласуване на прословутия Закон за браншовите асоциации няма, пък и всички опити да го има, претърпяха крах.
Междувременно боричкането между земеделците е болестта, прихваната от политиците - борба в свободен стил. Зърнарите, както ги наричат, изведнъж са обект на завист. Добра реколта, повишаващи се изкупни цени. Няма обуздаване на почти класовата омраза дори от факта, че ще се наложат тавани за директните плащания. Въобще у нас – всеки умен и успял, е далавераджия. Както твърди Иван Хаджиийски, имаме непоносимост към по-горните в йерархията. Неловко е даже да се обсъжда какви помии изсипват един срещу друг водачи на асоциации. Стига се до под юргана. Бивши съветници в земеделското министерство са озлобели срещу съответната партия, която им е била шута. И пропускат факта, че подарената им служба е била един вид благодарност за водените от тях стачки. Защо пък го правят това всички правителства в земеделското министерство, не е ясно.
Животновъдите не подкрепиха браншове, които искаха възстановяване на напояването у нас. После ревнаха, че нивите им изгорели, нямало храна за стоката. Да се чуди човек как на последните протести излязоха производители на плодове и зеленчуци, заедно с животновъди. Има време да се хванат за гушите – като се опре до евросубсидиите. Да отбележим – някои асоциации се дистанцираха и то доста агресивно. Пак политиката си показа рогата. Въобще – кога коркобашиите на браншовете ще разберат, че твърдо трябва да се придържат към икономическите си интереси. А не да ги пречупват през интересите на една или друга партия. Примерът няма да се хареса на мнозина – но зърнопроизводителите го постигат.
Последният протест – на ударените от градушката – подкрепя ли се от незасегнати сектори? Не, естествено! Трески за дялане има и у земеделците – искат пари, добре. Но те как ги инвестират в своята конкурентоспособност? И въобще, лежим си на кълката, че няма обединение на браншовете, защото така било угодно на управляващите – Разединението прави слабостта. Във всички други европейски страни има земеделски камари. Значи може. Защо ние нямаме?
