Канадският фермер Пърси Шмайзер за втори път у нас
Сдружение „Агролинк” и Екологично сдружение „За земята” организираха среща-дискусия в София със специалното участие на канадския фермер Пърси Шмайзер – носител на алтернативната Нобелова награда за отстояване правата на поминък.
Неговата история започва две години след като през 1996 г. за първи път в Канада са пуснати генномодифицирани соя, рапица, памук и царевица.
През 1998 г. Пърси Шмайзер открива GMO рапица в полето на своето стопанство. Това е сорт, устойчив на хербицида Раундъп, произвеждан от „Монсанто”. Същата година сем. Шмайзер получава призовка, че „Монсанто” са завели дело срещу тях заради това, че са използвали GMO рапица, без да са платили за това. Въз основа на патентната собственост върху по-висши форми на живот съдът решава, че всички замърсени семена са притежание на „Монсанто”, без оглед на това как се е случило генетичното замърсяване. През следващите години случаят преминава през всички нива на канадската съдебна система. Междувременно Пърси Шмайзер се превръща в символ и говорител на международното движение за борба против GMO културите и като цяло срещу патентната собственост върху живите организми. В крайна сметка през 2004 г. Върховният съд в Канада отсъжда в полза на „Монсанто”, твърдейки, че могат да се патентоват гени на растения и модифицирани клетки. Но също така съдът постановява, че семейство Шмайзер не са отговорни и не дължат пари на компанията. И двете страни трябва да покрият само своите разходи по делото. Върховният съд на Канада е разпоредил този спорен въпрос да се върне до Канадския парламент и да се създадат нови правила, за да се защитят правата на фермерите.
По думите на Пърси Шмайзер веднъж въведено GMO, повече не може да се мисли за органично земеделие. В момента соята и рапицата в Канада са изцяло GMO, затова фермерите там се насочват към отглеждането на други култури, твърди фермерът. Според него продоволствената криза може да се реши напълни чрез методите на конвенционалното земеделие. По думите на канадския фермер GMO се въвежда с идеята да се поставят под контрол фермерите, добивите и хранителните доставки по света.
Пърси Шмайзер ще се срещне с варненските медии на 20 октомври от 10 ч. в зала “Палас Прес” на Двореца на културата и спорта. Посещението на Пърси Шмайзер във Варна е начало на поредица от дискусионни срещи с фермери от Североизточна България.
Каква е ситуацията в България по отношение на GMO?
В момента, ако някой иска да отглежда GMO култури у нас, трябва да подаде заявление до Министерството на околната среда и водите. Досега е било подадено само едно заявление за памук, но тази култура не е одобрена за отглеждане на територията на ЕС. В Общността е одобрен един хибрид царевица MON 810, но през последните години той е забранен във Франция, Германия, Гърция, Унгария и др. страни. Съвсем наскоро Ирландия е забранила отглеждането на всички GMO култури на територията на страната.
В България в периода 1999-2003 г. са правени полеви опити с GMO култури, като най-голямата площ, засята с тези култури, е достигнала цифрата от 20 хил. дка. В България официално няма регистрирани земеделски производители, отглеждащи GMO култури, но има сигнали за такова нелегално производство.
Чрез тази пресконференция беше дадено началото на кампания, чрез която да се забрани отглеждането на генномодифицирания хибрид царевица MON 810. Според Светла Николова от сдружение „Агролинк” има научни факти, доказващи вредата от този хибрид царевица. През 2004 г. у нас е направено изследване на 125 проби, в 23 от които е имало наличие на GMO. Това е под 0,9% и затова не подлежи на етикетиране. Много често вносителите не знаят какво купуват, тъй като няма контрол на границите. Ако има GMO във фуражите, чрез животните и след това чрез млякото, те попадат в човека.
