И още: Кои листни торове спасиха земеделските култури през 2021 г.
Кои са акцентите в октомврийския брой на сп. АгроКомпас:
За първи път: Българска Асоциация Биопродукти и Фондация Биоселена отбелязаха Деня на биоземеделието - 23-и септември, с посещение на биофермата на Стоян Симеонов в Елинпелинското село Лесново. Членовете на БАБ анонсираха основните задачи пред бранша, за да има развитие на сектора: коопериране, държавна политика да се купува първо българска продукция, намаляване на ДДС за био и традиционни продукти, както е направила Румъния, и реклама на биопроизводството. Зеленият депутат Борислав Сандов изтъкна, че ако се промени Законът за обществените поръчки съобразно директивата за зелени обществени поръчки, в българските детски градини и училища ще могат да се хранят с повече български биопродукти, а не предимно с вносни.
Експертно мнение: „Търговията и консумацията на биопродукти продължава един устойчив ръст, за разлика от производството. Вместо да запълним тази ниша, която се отваря пред нашите производители, много е вероятно тя да бъде запълнена с вносни продукти. Имаме прекрасни възможности да произвеждаме. Едно от основните предизвикателства, което стои пред нас, е как да накараме държавата да подпомогне насърчаването на консумацията на биопродукти. Това е една от препоръките на Европейската комисия - държавите да стимулират консумацията на биопродукти в заведенията за обществено хранене, които се издържат с публични средства. Например, детските градини, ученическите столове. Това е една от стъпките, тъй като държавата е един от най-големите потребители на храни. Така че, това е едно предизвикателство. Има инструменти. Може да се приложи Директива за т.нар. зелени обществени поръчки“, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена.
Премиера: Онлайн събитие, което представи редица премиери в агроиндустрията, се превърна в празник на фермерството заедно с тези, които са родени да правят земеделие – фермери, предприемачи, дилъри, служители и журналисти. С тези думи Тиери Лот, вицепрезидент и управляващ директор на Massey Ferguson за Европа и Близкия изток, директно от поле във Франция откри Born to Farm - виртуална разходка в иновативния свят на компанията.
Агрономите съветват: Използването на биостимулатори при отглеждането на земеделските култури е сред най-новите тенденции, които се утвърждават с доказано високи резултати. И ако някои си мислят, че използването на биостимулатори е излишен разход, тези земеделци, които вече са ги пробвали, могат да опровергаят и най-големите скептици. Вложените средства се възвръщат и дори надминават очакванията. Стресът след пръскане с ПРЗ, сушата, неблагоприятните климатични условия са най-често срещаните проблеми, които се решават с използването на биостимулатори. И то не какви да е – а такива, които са на природна, растителна основа и съдържат елементи, които са „дружелюбни“ към околната среда и дават най-доброто на растенията в критичните фази от тяхното развитие.
Обмяна на опит: Икономическата ефективност е основната причина все повече български фермери да се насочват към технологията Но-Тил. Това каза украинският фермер Михаил Драганчук, който през септември за първи път беше в България и посети няколко стопанства, практикуващи консервационно земеделие.
Тревоги: „За Европа, включително България, сектор зърнопроизводство не съществува. Притеснява ни по-„зеленото земеделие”, което ще правим. Това само носи тежести за нас. Това ще е една голяма бомба със закъснител. Биоземеделието е труден и скъп отрасъл, произвеждащ по-скъпа продукция и е нормално да е така. В този смисъл е много трудно да произведеш продукция в България като био и да я продадеш като такава. Ако приемем, че всички станем биопроизводители, ще трябва да си оскъпим производството и крайният потребител трябва да влезе в ценови шок“, каза Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Черно на бяло: „Има огромни възможности, които Брюксел предлага на страните членки, в това число и на България. Въпросът е тези възможности как ги използваме. Някои от тях напълно ги пропускаме. Последните години се мислят схеми как да бъдат източени едни пари. Много хора казват: Брюксел не ни дава. Чакай – ти не си поискал и бързаш да казваш: Брюксел не ни дава. Кое не ти дава Брюксел? Брюксел си е отворил вратите и те чака да си подадеш Плана за възстановяване. Крайно време е политиците да разберат, че часовникът тиктака“, категоричен е Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
В отговор на предизвикателствата: „Лебозол отдавна е подготвен да посрещне предизвикателствата, заложени в конкретните цели на Зелената сделка. Прецизно са разработени и вече успешно се прилагат продукти на марката, които имат доказано действие за повишаване на устойчивостта на растенията срещу болести. Ние имаме готов отговор с наши продукти, които биха допълнили или заместили средства за растителна защита в условията на постепенно редуциране на тяхната употреба. Предотвратяването на загубите на хранителни вещества и тяхното по-ефикасно усвояване от десетилетия е важна част във фирмената философия на Лебозол – всеки един от нашите продукти, правилно приложен, изпълнява тази цел на Зелената сделка. И не на последно място: предвидените 25% процента от земеделските площи за биологично производство могат да бъдат защитени и подхранени с регистрираните за тази цел продукти на Лебозол. Ние можем да гарантираме спокойствие в бъдещето на българското земеделие“, каза в интервю за сп. АгроКомпас Х. Ахриев, управител на фирма Лебозол.
Тези и още много теми ще намерите в новия брой на сп. АгроКомпас!
Ако желаете и Вие да получавате сп. АгроКомпас, за повече информация и заявяване на абонамент: 0888 750 853 или 0700 200 63.
За една година - 50 лв. без ДДС
За две години - 90 лв. без ДДС
Ако заявите годишен абонамент чрез сайта www.agrocompass.bg - 40 лв. без ДДС.
Електронно копие на списанието - 30 лв. без ДДС за 12 броя.
Може да се абонирате чрез Български пощи или Доби прес.
Каталожен номер 1053!
