1. Начало
  2. Новини
  3. Любопитно
  4. В сеизмичната зона на протестите

В сеизмичната зона на протестите

Протести, недоволства - всеки срещу всеки

Земеделието стана сеизмична зона в икономиката. Все е имало протести, но такова чудо не е било. Един дори повърхностен анализ може да даде отговор: какво се случва? Преди всичко Ковид вълна, а сега и най-страшното – война под носа на България. Но дали нямаше тежки периодични трусове? Предупредителни, а сега усилени от геополитическата ситуация, най-вече? Правеха се на ударени политиците. Играеха си на електорално прелъстяване. Зърнопроизводителите се бунтуват на два контролно-пропусквателни пункта. И как не – на луди калинки ги направиха, както децата ни казват. Ще искаме в Брюксел да се спре износът на пшеница, не може! Ще попълваме държавния резерв – но на каква цена? Дълго умуване. Накрая крах – отказ на определената държавна фирма да купува зърното! Каква друга реакция може да се очаква, освен панически продажби на зърно? Ирония на съдбата – това се случва на бранша, който в революционните си години неизменно вдигаше лозунг с простичкото искане: искаме предвидима среда за бизнеса!

Помъдрелите зърнопроизводители не изкараха тракторите на жълтите павета. Но май скроиха шапката на правителството. Напояването е сред най-клишираните упреци към предишните управляващи, следва амнезия. Сега производителите на ориз кършат ръце – водата скъпа. Освен всичко друго – ток, торове и т.н. - всичко хвърчи нагоре. Не се знае ще спретнат ли протест, или ще се осланят на често чуваните успокоения от земеделския министър: ще направим всичко възможно да подкрепим сектора. Дано не е от умрял писмо.

Особено бурно реагират производителите на плодове и зеленчуци. Май три поредни протеста, изгубих им края. Писна им да се въргалят в графата „чувствителни сектори“. Излязоха на протести заради символичните, според тях, субсидии по Ковид мярката и още по-символични – по обвързаното подпомагане. Да, обаче късно взеха да ритат. Години наред само ръмжаха под мустак за несправедливото разпределение – 60:40 в полза на животновъдите по обвързаното подпомагане. Председателят на Асоциацията на овцевъдите изрече амортизираната фраза - искаме анализ. Правилно. Но други твърдят – има анализ! Ето ви парите, разпределяйте си ги, казали от политическия кабинет. Обида голяма за двата бранша. Вместо да си кажат: хак ни е, не успяхме за толкова години една Земеделска камара да направим. И в нея, наистина, да се стъпи на анализ и наистина двата сектора да сложат на министерската маса своето решение. Хайде да си кажем откровено: принципът „пари на калпак“ е удобен както за управляващите, така и за т.нар. бенефициенти. Дори сега се чува – поне наравно да бяха разделили парите между животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци. Пъзелът е прекалено сложен за днешните земеделски експерти в министерството. Доколкото ги има. Продоволствена криза? От едното ухо влязло, от другото излязло, години наред. Швейк успокоява съкафезниците си в пандиза: спокойно, все по-лошо ще става!

Коментар на Валентина Спасова

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.