Земеделие в криза

Какво потапя българското земеделие в момента

Земеделието у нас е фалшив химн на възхвалата. Иначе си тъне в блатото на залежали проблеми. Най-хулените заради големия пай европейски субсидии, които получават - зърнопроизводителите, и сега са на прицел. Цените на пшеницата у нас и на европейския пазар галопират нагоре. Отговорът на производителите – газът поскъпва шеметно, торовете следват тенденцията. Земеделската техника – няма как, също става по-трудно достъпна. Т.е. енергийната криза „изяжда“ дохода от наистина много добрата реколта и високите изкупни цени тази година.

Плодовете и зеленчуците – за техните производители сравнително малко се говори. Обаче и те са го закършили. Поради енергийната криза. Към това се добавя и попарената надежда за поливно земеделие, която се поднесе чрез Плана за възстановяване и развитие. Без вода – какви плодове, какви зеленчуци? Просто невъзможно. Зърнопроизводителите поне имат изход – зарязват царевицата като поливна култура. Да си поливат царевицата - затова зърнопроизводителите настоявали за възстановяване на напояването. Като се пропуска факта, че едва 2% от поливната вода се използва за тази култура. Да не говорим, че тя изисква повече торене, което означава тежест върху себестойността.

BayerCorn

 Животновъдството и то далдисва към дъното. Само с пасищно хранене конкурентоспособност не се постига. А там бакия, люти битки. Правилата уж непрекъснато се пренаписват – как точно справедливо да се раздават. И – нищо! Злоупотреби, просто необуздавани! Стига се до цената на добавките, на фуражите – с дни растящи. И какво, че изкупната цена на кравето мляко мръднала нагоре - за няколко месеца, с две-три стотинки литъра. Но чаканият анализ – това облекчава ли производителите, няма. Съответно и адекватни мерки не могат да се очакват. Мандрите бавели изплащането на мляко – познато, нали? Обаче пък внасят суровина – скъпичка, но разходите ще се избият чрез по-дълбокото бръкване в джоба на нас, потребителите. Сушата е ударила млечността с 50% в някои райони. Фалитите са неизбежни. Обаче отново ще се отчете – да, но големите стада стават още по-големи. Окрупнявали се. Институциите в ЕС се поразмърдаха – как да се окаже помощ на индустрията и селското стопанство заради високите цени на газа. И ни успокояват – така ще бъде поне до пролетта. Чува се мнението за разрешени държавни помощи. Тази мярка е добре дошла за богатите страни със стабилен бюджет. Но не и за България. Ситуацията за пореден път вади на показ хаотичното финасиране с европейските субсидии. Без оглед на анализи, да не говорим за Стратегия за приоритетите ни в селското стопанство. Подходът „пари на калпак“ е порочен. Време е за пари срещу резултати: от иновациите и новите технологии. Прекаленият български акцент върху социалните функции на ОСП – които безспорно са в нейната сърцевината, не работи. Ясно е, пазарите ще ни изритват.

 Коментар на Валентина Спасова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.