Нашенските предизборни обещания и европейската „зелена“ революция на ОСП - път към светлото бъдеще на земеделците. С какво е осеян?
Родното земеделие крачи към хоризонта на светлото бъдеще. Там са предизборните обещания, щедро раздавани вече година. Как малките и средни фермери и преработватели ще бъдат на почит. В ДФЗ ще ги обгрижвали с особено внимание. Как производителите на маслодайни рози ще имат Стратегия за развитие на бранша – но както изглежда, не сега, а по-късно. Кьорфишекът на аграрното ведомство ще освети пътя на следващото правителство. Ще имаме и Национален план за развитие на биологичното производство. Той даже трябва да стане част от Националния стратегически план, който ЕК очаква до Нова година. След неистови усилия земеделците измолиха в Плана за възстановяване да се отделят поне 100 млн. лв. за поливното земеделие. ОК, им обещаха, ще се рехабилитират 24 обекта. Земеделците питат – кои са тези обекти, за да ги обсъдим. Ще има ли въобще поливна вода през следващия сезон, питат производителите на малини. На ухо им дали информация – около Попово, където има най-много техни насаждения и зеленчукови градини, рехабилитация не се предвижда. Поне изготвянето на Националния стратегически план става под ръководството на зам.-министър, май единствения истински експерт в политическия кабинет на аграрното ведомство. А това не е виц: Божидар Петков, който оглавява Асоциацията на малинопроизводителите, разказва: Понеже години наред от амортизираните тръбопроводи изтичала вода, се образували т.нар. „влажни зони“ в почвата. Еколозите казали: стоп, защитена зона, никакви ремонти! Истина ли е това? По тази логика половин България може да попадне в ревностно пазените „влажни зони“.
С упоменатия случай плавно да преминем към „зеленото“ европейско бъдеще на земеделци и животновъди. Урсула фон дер Лайен, веднага след като оглави ЕК, се изхвърли със Зелената сделка. До момента фермерите са в шах – как точно ще се отразят екологичните въжделения на земеделието. Впрочем, още по-голям е стресът в енергетиката. Отпорът на животновъди и растениевъди може да се обясни по два начина: като класически пример за съхранение на статуквото и страх от промените. Но и като прозорливо хвърлен поглед към бъдещата конкурентоспособност на „зелените“ европейци. Да, става дума за предъвквания тежък проблем – липсва оценка на въздействието на двете стратегии - за биоразнообразието и „От фермата до трапезата“. Нагазваме в пълен батак. ЕС не може да направи тази оценка – липсва информация от страните-членки, а доколкото я има – тя е разнородна и несъпоставима. Следва измиване на ръцете – всяка страна-членка да направи собствена оценка на въздействието. Ние я нямаме. И сега парадокса – едва след представяне на Националните стратегически планове, ЕК въз основа на тях ще изготви своята оценка. Американският департамент по земеделие отдавна публикува своя анализ. Изводът: конкурентоспособността на европейското „зелено“ фермерство е под заплаха. И така – марш към светлите хоризонти!
Коментар на Валентина Спасова
