Рязко се разминават специалностите, търсени от предприемачите и охотата на студентите да се обучават по тях
Университетите не бива да създават специалисти, без да планират в перспектива реализацията им, а обществен дълг на бизнеса е да дефинира отчетливо своите нужди от кадри. До този извод достигнаха вчера, 10 октомври, участниците в Националната кръгла маса „Университетите и бизнесът”, организирана от Тракийския университет и Търговско-промишлената палата в Стара Загора.
В търсенето на решения как да се адаптира българското висше образование към потребностите на предприемачите участваха висши представители на няколко сродни държавни университети, които обучават специалисти в едни и същи направления, представители на студентски и бизнес сдружения, на професионално-съсловни организации и НПО-та. Кръглата маса се проведе с активното съдействие на Община Стара Загора и областната управа. В нея се включиха също председателят на Общинския съвет Емил Христов, зам.-кметът по хуманитарните дейности Иванка Сотирова, главният секретар на областната администрация Татяна Кирилова, директорът на ТПП Олег Стоилов, шефът на Клуба на работодателя в Стара Загора Мартин Бойчев.
„Висшето образование у нас е атакувано от бизнеса – в добрия смисъл на думата, тъй като е крайно време бизнесът и Тракийският университет да си подадем ръка, за да подготвим специалисти, необходими на нашата страна и на Европейския съюз”, заяви във встъпителните си думи проф. д-р Иван Въшин, зам.-ректор на Тракийския университет. През последните 4 години държавата е похарчила за обучение 1.3 млрд. лева, но ръководствата на ВУЗ-овете считат тези средства за недостатъчни, защото за образование у нас се дават 3% от брутния вътрешен продукт, а в ЕС – около 5.6%.
„Даваме си сметка, че не можем да произвеждаме специалисти без тяхната реализация и без бизнесът да може да ги поеме като точно такива професионалисти! Бизнесът трябва да ни подскаже какви навици и привички трябва да имат нашите бъдещи абсолвенти, какъв е минимумът знания, който трябва да придобият в нашите университети, за да бъдат максимално полезни. И за да можем да постигнем този желан подем на нашата икономика”, отбеляза проф. Въшин.
Стара Загора има нужда от успешната реализация на младите хора, солидаризира се с него зам.-кметът Иванка Сотирова. Тя посочи, че непрекъснато се сблъсква с представители на младото поколение, завършили току-що бакалавърска или магистърска степен, които не могат да намерят своята реализация. „Без да преувеличавам в цифрите, на седмица ми се случва да се срещна с поне 10-15 души, които идват, чакат и молят за някакво работно място! Искрено се надявам да се открият нови писти за младите хора”, каза още зам.-кметът. Тя препоръча на организаторите в следващите подобни инициативи да се включват представители и на средното образование.
„Потребностите и изискванията на бизнеса през последните години значително се разминават с образователните възможности и традиции”, включи се в дискусията и главният секретар на областната управа Татяна Кирилова. „Верният ориентир безспорно трябва да се търси между стремежите на бизнеса и тенденциите на икономиката на знанието. Аналитичната картина на новите реалности ни поставя пред отговорността за формиране на конкурентно способно бъдеще, насърчено от обективно предприемачество и пазарни стереотипи”, заключи Татяна Кирилова.
Ролята на бизнеса като потребител на кадрите, които се произвеждат, е много важна и наистина има нужда от по-тясна връзка с образованието, съгласен е и шефът на Търговско-промишлената палата Олег Стоилов. "Тази дискусия трябва да продължи в бъдеще и ние като ТПП ще съдействаме този процес да се развива и да става все по-ефективен", увери той.
Анкетно проучване от септември 2013 г. с представители на бизнеса от област Стара Загора бе цитирано от доц. Светлана Димитрова, ръководител на Кариерния център към Тракийския университет. Според него, предприемачите са доста колебливи в отговора си дали професионалната подготовка на специалистите с висше образование е адекватна на техните потребности. Все пак, ако положителните и колебливите се сумират, може да се отговори утвърдително – има такава адекватност. Специално за кадрите, завършили Тракийския университет, във фирми, където вече са наели такива – университетската подготовка отговаря на потребностите на тяхната организация, отговарят 45% от респондентите. По отношение на готовността на наемане на специалисти без стаж – това е много сериозен проблем, който вкарва младите, току-що завършили, в порочен кръг, прави впечатление, че бизнесмените имат готовност да наемат, но под условие, разкри доц. Димитрова.
"Дали сме стажантски места на младите хора, които да помагат на нашия бизнес в сферата на селското стопанство всяко лято", обяви пред присъстващите д-р Христофор Бунарджиев.
Има сериозно разминаване между кадрите, търсени от бизнеса и желанието на студентите да се обучават точно по тези специалности, заяви обезсърчително проф. Иван Евстатиев, ръководител на Центъра за кариерно развитие към Русенския университет „Ангел Кънчев”. И даде конкретен пример – в Русе има остър дефицит на инженери, който той смятал за локален, но при разговорите му с негови колеги от София се оказало, че и там ситуацията е същата. Днес масово младите се насочвали към икономически специалности, които считали за перспективни. Начинът държавата да премахне този дефицит е да повиши своята субсидия за обучение на инженерни кадри, даде предложение проф. Евстатиев.
