1. Начало
  2. Новини
  3. Наука и образование
  4. Доц. д-р Христо Бозуков: Държава, която не храни собствена наука, ще храни чужда и ще плаща скъпо

Доц. д-р Христо Бозуков: Държава, която не храни собствена наука, ще храни чужда и ще плаща скъпо

Снимка:

Учени и производители дискутираха бъдещето на българското семепроизводство в ДЗИ – гр. Ген. Тошево

Българската селекция на семена е качествена и търсена, но все повече се измества от чужда. За да функционират нормално и да бъдат конкурентоспособни, институтите от системата на Селскостопанска академия имат нужда от минимум 30 милиона лева годишно, заяви доц. д-р Христо Бозуков, председател на ССА. Той се срещна в гр. Ген. Тошево с ръководството на научния институт и със земеделски производители от Североизточна България. Това е първата от поредица срещи, които ръководството на Академията ще проведе в цялата страна.

Целта на предстоящите дискусии е да се съберат мненията на производителите и селекционерите как българската наука и семепроизводство да върнат позициите си и да бъдат на европейско ниво.

„Държава, която не може да храни собствена наука, ще храни чужда и ще плаща скъпо за това. Ние сме на санитарния минимум и като персонал, и като издръжка. На нас ни трябват средства. Без средства нищо не можем да направим. Ние искаме да покажем същността и значението на Селскостопанска академия“, обяви пред присъстващите фермери доц. д-р Христо Бозуков.

Един от проблемите на Селскостопанска академия е начинът на финансиране на институтите. Всички приходи постъпват в държавния бюджет. В момента финансовият ресурс за институтите е 24 милиона лева и това е крайно недостатъчно. По думите на доц. Христо Бозуков необходими са поне 30 милиона лева за нормално функциониране на научните институти. Очаква се новите допълнения и изменения на Закона за ССА да бъдат внесени през юни-юли в Народното събрание. В тях се иска автономност на институтите.

„Пари има, но не са правилно разпределени. Този начин на финансиране на Селскостопанска академия, респективно на институтите, води до затормозяване на работата. Самият бюджет е крайно недостатъчен. Неритмичното постъпване на финансовите средства не дава възможност за извършване на качествената дейност, а именно семепроизводството“, заяви директорът на Добруджанския институт доц. д-р Иван Киряков.

Присъстващите в залата производители поискаха подкрепа за българската селекция и създаване на акредитирана лаборатория за почвени анализи в Добруджа.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.