1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. България има добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра

България има добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра

Рибовъдните ферми у нас са около 30

Есетрите, тези „живи изкопаеми”, предшествали дори динозаврите, населяват басейните на Северното полукълбо вече над 200 хиляди години. Но явно и техният край се вижда. Популациите им стремглаво намаляват, макар този факт все още да не е добре познат на широката общественост. Голямата криза настъпва през последните два века.

Есетровите риби, източник на деликатесния черен хайвер, се срещат все още в големите реки на Северна Америка, Европа и Азия. Най-големият развъдник на дива есетра в света, както знаем, е Каспийско море с 90% от световните запаси. На второ място идва нашето Черно море. Но и в двата басейна уловът на тези големи риби, тежащи 100-200 кг и стигащи понякога до 6 метра дължина, е вече забранен. Вливащата се в Черно море река Дунав доскоро бе една от реките с най-много видове есетри в света – цели шест.

„Помнят се времената, когато в определени периоди от годината в долното си течение реката е почернявала от гърбовете на тези едри риби”, заяви за Радио България Стоян Михов, ръководител на проект на WWF-България за възстановяване на дивата есетра. Възстановяване, защото и в долното течение на реката, която служи за граница между България и Румъния, есетрите са вече на изчезване. Далеч останаха времената, когато на масата на българските дунавски рибари неизменно имаше бурканче с черен хайвер.

От 6-те вида, които са се срещали в Дунав, два се смятат вече за изчезнали, допълва експертът. – Останалите 4 - руска есетра, чига, пъструга и моруна – са на ръба на изчезването, като тенденциите за намаляване са едни от най-високите в цялата Световна червена книга на застрашените видове. И тук говорим не за десетилетия или столетия, техните популации намаляват с 80-90% за броени години!

В целия ЕС единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби се намират в споменатия долен отрязък на река Дунав. В него ценните риби навлизат, за да хвърлят хайвера и да отгледат малките си, преди да потеглят на дълъг път из моретата. За опазването на този уникален естествен развъдник Румъния въведе забрана за улов на есетра в нейни води през 2006 г., към която България се присъедини през 2011-та. Целта е да се даде възможност на ценните риби да възстановят популациите си необезпокоявани. Но не само свръхуловът е причина за геноцида им, а и големите преградни съоръжения по реките.

Специално за изчезването на есетровите риби от Дунав една от главните причини е построяването на хидровъзела Железни врата в участъка на реката между Румъния и Сърбия, казва Стоян Михов. Съоръжението отрязва огромна част от местата, в които есетрите исторически са се размножавали. В миналото тези риби са навлизали доста навътре в реката, чак до Виена и до Горен Дунав. Друга причина са дигите, предпазващи от наводнения, изградени по реката в началото на миналия век, които също са отнели значима територия, подходяща както за размножаване, така и за изхранването на излюпените рибки.

И така, деликатесната есетра е вече на изчезване. Забранена е търговията с хайвер от дивите видове. Ще се откаже ли светът от своя деликатесен черен хайвер? Със сигурност – не.

Алтернативата вече е намерена – култивираната есетра

В това отношение България има вече своите традиции и добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра. По данни от 2011 г. страната ни е най-големият производител на черен хайвер на Балканите и на едно от челните места в Европа, където водещи са Франция и Италия. Конкуренцията обаче става все по-ожесточена след влизането в играта на големи производители като Китай и Иран. Предстои възвръщането на лидерските позиции и на Русия, където отглеждането на есетри се развива с много бързи темпове.

Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.