Това става ясно от нов доклад на Европейската комисия
България остава сред страните в Европейския съюз с най-големите проблеми при управлението на отпадъците. Това става ясно от нов доклад на Европейската комисия за начина, по който държавите членки управляват битовите отпадъци, предаде пресслужбата на институцията.
Докладът показва огромни различия между страните от ЕС по 18 критерия. За да онагледи изпълнението им, Брюксел използва зелени, оранжеви и червени флагчета за области като общо количество на рециклираните отпадъци, цена на обезвреждането на отпадъците, нарушения на европейското законодателство.
Крайното класиране е част от провеждащо се в момента проучване, което ще помогне на държавите членки да подобрят своите постижения в областта на управлението на отпадъци.
Начело на таблицата стоят Австрия, Холандия, Дания, Германия, Швеция и Белгия, като нито една от тях не е с повече от 2 червени флагчета. Цветовата гама обаче се променя в противоположния край на таблицата, където зелените флагчета са рядкост.
Страните с най-големи пропуски в прилагането са Гърция, България, Малта, Литва, Румъния, Кипър, Латвия, Италия.Кипър. Пропуските включват лоши или никакви политики за предотвратяване на образуването (генерирането) на отпадъци, липса на стимули за отклоняване на отпадъците от депата и неподходяща инфраструктура във връзка с отпадъците.
Голямата зависимост от заравянето означава, че по-добри варианти за управление на отпадъците, като например повторната употреба и рециклирането, са системно подценявани. Перспективата съответно е лоша.
България има само три зелени флагчета – за отделянето на генерирането на битови отпадъци от крайните потребителски разходи на домакинствата, за изпълнение на целите на Директивата относно депонирането (ДОД), свързани с биоразградимите битови отпадъци, които отиват в депа и за броя на съдебните дела по директивите на ЕС за отпадъците.
Оранжевите флагчета са две – за дела на биоразградимите битови отпадъци, които отиват в депа и за броя на процедурите за нарушения.
Еврокомисията ще използва доклада за подготвянето на пътни карти за десетте държави членки с най-лоши резултати. Те ще бъдат обсъдени с националните власти на двустранни семинари през есента. Целта е пътните карти да помогнат за разпространяването на най-добрите практики и да съдържат специфични за всяка държава препоръки за начините за подобряване на управлението на отпадъци.
