Откритието разкрива нова перспектива пред опазването на вида
За първи път благодарение на сателитно проследяване бе доказано, че ловният сокол може да се размножава на огромно разстояние от гнездото на родителите си. На 22.04.2013 г. Матияш Промер – един от най-известните световни експерти по вида и член на екипа по проект Лайф+ „Опазване на ловния сокол в Североизточна България, Унгария, Румъния и Словакия”, съобщи: „Щастлив съм да ви уведомя, че имаме първия регистриран случай на генетичен обмен между централноевропейските и източноевропейските ловни соколи. Нашите украински колеги Юрий Милобог и Максим Гаврилюк потвърдиха, че женският ловен сокол, снабден миналата година със сателитен предавател в Западна Румъния до границата с Унгария, е пристъпил към гнездене в Крим, Украйна, на 1200 км от мястото си на излюпване”.
Защо тази новина е толкова важна и вълнуваща? Известно е, че ловният сокол е голям странник. От една страна, младите птици през първата година след напускане на гнездото си обикновено скитат на хиляди километри и прекосяват цели континенти, а от друга – когато стане време за „задомяване” (най-често след тази една година), обикновено търсят място колкото може по-близо до гнездото на родителите си. Затова безспорното доказване с апаратура, че някои птици могат да създадат свое гнездо на 1200 км е наистина откритие. Поредното, станало благодарение на съвременните технологии.
Най-важното обаче е, че откритието разкрива нова перспектива пред опазването на вида. И досега имаше мнения, че увеличаването на някои „сърцевинни” популации (като тези в Унгария и Украйна) може да „даде” птици за естествено възстановяване на ловния сокол в страни с по-тежко състояние на вида. Това допускане залегна и в основата на стратегията на БДЗП за възстановяване на ловния сокол като гнездящ в България. Румънската птица превърна допускането във факт и затова тази новина е особено важна за нас. Наистина, това е единственият документиран случай от няколко десетки снабдени със сателитни предаватели птици, но той е безспорен. Естествено (и това е залегнало в стратегията на БДЗП за ловния сокол), задължително условие за успех е снижаването до минимум на заплахите във всички места, където може да се върнат ловните соколи. В такава посока БДЗП е насочило и основните си усилия.
Ловният сокол Теа, „героят на деня”, е видяла небето за първи път през пролетта на 2012 г. в най-западната част на Румъния. Преди да поеме в неизбродните му ширини, експерти от международния Лайф+ проект за опазване на вида (LIFE09 NAT/HU/000384) от Милвус Груп (Румъния), Национален парк Бюк (Унгария) и ММЕ/БърдЛайф Унгария, с помощта на електрическата компания „Транселектрика” я снабдяват със сателитен предавател.
Очевидно „раничката” на гърба на птицата не й е тежала особено, защото Теа се впуска в пътешествие с пропорционалните мащаби на походите на Александър Македонски. Само след месец соколът е между Черно и Каспийско море в Русия. Придържа се в мозайка от естествени степи и земеделски земи. С настъпването на зимата се връща около 800 км на югозапад и стига до Крим, където по-мекият климат вероятно я е улеснил в прекарването на зимата. Към средата на март сигналите се „сгъстяват” около един район, който се оказва гнездови за Теа при проверката на украинските експерти и сътрудници по Лайф+ проекта (през 2011 г. съвместен екип постави сателитни предаватели на ловни соколи и в Украйна). Трите яйца в гнездото показват и че сателитният предавател не е пречка за нормално размножаване на птиците, нещо също много важно за нас като природозащитници.
Можете да научите повече на http://sakerlife2.mme.hu/en/content/romanian-saker-breeds-crimea.
