Биологичните отпадъци са около 30% от общата смет в София

Според данните всеки човек произвежда около 300 кг хранителни отпадъци годишно

Стотиците ресторанти в София почти не произвеждат хранителни отпадъци от кухните, а клиентите им чинно си изяждат всичко от чиниите.

Странният факт установи екип на "Труд", след като се поинтересува от новата инсталация за преработка на хранителни остатъци край Богров. Тя ще заработи от 1 януари 2014 г. В момента се събират данни за прогнозни количества на хранителните остатъци от ресторанти, магазини, общински и държавни обекти. Инсталацията е част от проекта за завода за боклука и е на стойност около 45 млн. лв. Средствата са отпуснати от ЕС.

Има обаче сериозен риск тя да не заработи заради липсата на смет. Експерти се опасяват, че е възможно скъпоструващото съоръжение да не може да достигне капацитета си поне 2-3 г.

Капацитетът е 20 000 тона хранителни остатъци годишно. Засега в системата е сигурно, че ще участват близо 250 общински обекта - детски градини, училища, администрация. Но според предварителните анализи те ще могат да осигурят максимум около 55 тона месечно, или близо 700 тона годишно, което е крайно недостатъчно. Общината е изпратила писма и до всички държавни институции. Само военното министерство е заявило, че ще ползва услугата. Останалите ведомствени столове били отдадени под наем на частни фирми.

Хора от бранша обаче неофициално признават, че отпадъците от кухните са доста повече. Много от ресторантьорите ги събират в бидони и продават за минимални пари на собственици на ферми, които пък хранят с тях прасета и други животни.

Подобна практика е категорично забранена от Брюксел, макар и масово, по традиция и от векове, да се случва у нас. "Кухненските отпадъци, съдържащи продукти от животински произход, могат също да бъдат източник на разпространение на болести. Те не следва да бъдат използвани за хранене на животни в стопанства освен на животни с ценна кожа", категоричен е регламент № 1774 от 2002 г. Под "животни с ценна кожа" се разбират такива, които не се използват за консумация от хора.

Често собственици на по-малки заведения се освобождавали от отпадъците си, като ги заравяли на пустеещи места. На такава "находка" от няколко тона се натъкна екипът на "Труд" при акцията "Да изчистим България за един ден" на Витоша тази пролет.

Проверките на Българската агенция за безопасност на храните също констатират куп нередности, които подсказват, че в ход са черни схеми за оползотворяване на огризките. Най-често липсват договори с фирма за обезвреждане на хранителните отпадъци или те не се подновяват след изтичането им, добавиха от ведомството. Обикновено, ако договорът се спазва, фирмата трябва да достави отпадъка до един от двата екарисажа - в Шумен и Варна. Установено е и че ресторантите нямат обозначени места за съхранение на биологични отпадъци. Въпреки настойчивите писмени въпроси на "Труд" колко ресторанта са санкционирани за такива нарушения за 3 г., от ведомството не отговориха.

Доста спорно обаче изглежда друго твърдение на Агенцията за безопасност на храните. От ведомството твърдят, че за последните 3 г. не са се натъкнали на нито един опит да се върнат храни с изтекъл срок на годност към производителите. Производители, пожелали анонимност, обаче са категорични, че тази практика продължава. Целта е да се спестят таксите за екарисаж. Затова по селата масова практика е умрелите животни в стопанствата и останалата непродадена храна в магазините да се закопават по ниви.

Ресторантите и магазините няма да плащат допълнителна такса за извозване на хранителните отпадъци от обектите им до новата инсталация, обявиха от Столичната община. Прогнозните количества обаче трябва да бъдат заявени в кметството до септември т. г. Събирането и извозването на сметта до инсталацията в Богров ще се извършва от фирмите концесионери.

Разделянето на хранителните боклуци от ресторанти и магазини ще стане задължително в София с промени в общинските наредби. За тези, които не изпълнят изискването, ще бъдат предвидени и санкции. Въпреки това експерти са на мнение, че е възможно системата за събиране на хранителните отпадъци да се провали като тази за разделното събиране на стъкло, пластмаса и хартия.

Биологичните отпадъци са около 30% от общата смет в София. Според данните всеки човек произвежда около 300 кг хранителни отпадъци годишно. Евроизискванията са хранителните отпадъци да намалеят с около 50% до 2020 г.

Бизнесът не иска нови такси за боклука

Ресторантьорите нямат нищо против да сключат договор с общината за събиране на биологичните отпадъци в специални контейнери, които да се носят в инсталацията за компостиране. Условието обаче е това да не струва никакви допълнителни средства за собствениците на заведенията. “Ако няма финансови тежести - нямаме нищо против. Вече заявихме тази наша позиция пред общината”, заяви Атанас Димитров, шеф на Асоциацията на ресторантьорите в София. Той напомни, че в момента всеки ресторантьор е контролиран по някакъв начин от 17 държавни или общински институции.

“Ако всички тези институции решат да ни проверяват по 2 пъти в месеца, ще трябва 34 дни да се занимаваме с инспектори. И тук не става дума за контрол на храните, а за други институции - авторски права, социални осигуровки, работно време и т.н.”, допълни Атанасов.

Сега малките кръчми и кафенета изхвърлят остатъците от храна по общия ред в кофите за боклук. По-големите ресторанти със стокооборот над 50 000 лв. още от влизането на България в ЕС имали договори със сметосъбиращи фирми, които са им предоставили отделни контейнери. Заради това тези ресторанти не плащали такса смет по данъчна оценка, а според реално изхвърлените количества.