Финансовите ползи само от повторната употреба на материалите се изчисляват на около 3 млрд. евро годишно
До 2020 г. всички отпадъци в Европейския съюз (ЕС) трябва да се рециклират или се изгарят за производство на енергия повече материали, а депонирането бъде практически премахнато. Това гласи пътна карта за ефективно използване на ресурсите, подготвена от Европейската комисия (ЕК), пише "Дневник".
Документът, който тепърва ще бъде гласуван от Европейския парламент, предвижда мащабни секторни промени, които да сведат до минимум разхищенията на ресурси – материали, енергия и вода, в икономиката на ЕС и да намалят нейните вредни отражения върху околната среда.
Културата на еднократната употреба - на боклука
Например финансовите ползи само от повторната употреба на материалите се изчисляват от ЕК на около 3 млрд. евро годишно – става дума за спестени разходи и за приходи от рециклираните суровини. За да се намали количеството първични суровини, освен засилване на разделното събиране и рециклирането Брюксел ще изиска от държавите и ясни стимули за производителите да използват по-малко такива материали в стоките си.
За целта през 2012 г. ще бъдат предложени и промени в настоящата директива за екодизайна, която в момента касае само електроуредите, и тя вече ще съдържа минимални стандарти и за други продукти - за съдържанието на рециклирани материали, за издръжливост и по възможност за многократна употреба.
Храна не се изхвърля
Като мярка за намаляване на отпадъците си страните членки ще трябва да намалят наполовина изхвърлянето на годна за консумация храна до 2020 г. Всяка една ще трябва да оптимизира цялата верига на производство и доставка на храни. Секторът на храните и напитките е главен консуматор на ресурси и енергия, поради което е източник на 17% от преките емисии на парникови газове на ЕС. В същото време средният европеец изхвърля по 180 килограма годна храна годишно – 90 милиона тона за цяла Европа.
Екологични данъчни реформи и край на субсидиите за замърсявания
Европейските страни трябва постепенно да прекратят стимулите за производства с негативен ефект върху околната среда – като изкопаеми горива, транспорт и води, като вземат мерки за хората в затруднено положение (в България например такива са потребителите на енергийни помощи за купуване на брикети през зимата – доста мръсно гориво, което сериозно допринася за смога в градовете).
За година в Европа тези стимули са в размер на около 1 трилион щатски долара – във вид на субсидии или данъчни облекчения, посочват от ЕК.
До 2020 г. страните трябва да направят поетапен преход от облагане на трудовите доходи към екологично данъчно облагане – т.е. за сметка на сега съществуващи данъци да се увеличи данъчната тежест по отношение на ефект върху околната среда, която към 2009 г. представлява общо 6.3 % от данъчните приходи на ЕС. Така, смятат от комисията, ще се улесни преструктурирането на икономиката в посока по-голяма ефективност.
Околната среда ще получи и финансово изражение
До 2014 г. държавите ще бъдат задължени да оценят, осчетоводят и да отчитат правилно икономическата стойност на своите "екосистемни услуги" - например свойството на горите да задържат вода, с което на практика участват в доставките на питейна вода за населението, предотвратяват наводнения и съответни щети и пречистват въздуха "безплатно" (освен това те осигуряват снегозадържането, необходимо за зимните курорти, и намаляват лавинната опасност).
Основна цел на подобни икономически инструменти, каквито вече съществуват в някои европейски държави, е да се намали и спре загубата на ценна природа. Освен това те ще залегнат в основата на серия стимули за намаляване на загубите и разхищенията на вода.
Паралелно ще бъдат затегнати и санкциите за замърсявания на въздуха, които имат пряк ефект върху околната среда и здравето на хората, и косвен върху икономиката. Изчислено е, че само финият прах – стандартен замърсител в южните части на Европа, в това число България, годишно допринася за 500 000 случая на преждевременна смърт.
Броят работни дни, които се губят в момента заради респираторни заболявания, причинени от замърсяванията, е по-висок от нужните работни дни за очистване на тези замърсявания, сочат проучвания на европейските власти.
