Големите уши на дългопетите възприемат звуци с честота до 90 000 херца
Един от най-малките примати на земята - филипинския дългопет, контактува със себеподобните си чрез ултразвуци, което му позволява да алармира "дискретно" за приближаваща опасност, сочи научно изследване.
Много малко са бозайниците, които имат способността да издават звуци в този диапазон - такива са домашните котки, някои гризачи и някои видове прилепи. Човешкото ухо не може да възприема звуци над 20 000 херца /това и определя диапазона, над който говорим за ултразвук/. Повечето дребни примати като мармозетките и лемурите издават понякога ултразвуци, но в основни линии звуците, които издават са доловими за човешкото ухо.
Тези миниатюрни нощни примати, обитаващи горите на югоизточна Азия, издават понякога описвани вече от биолози пронизителни звуци, наподобяващи тези на прилепите, но като цяло се водят за "мълчаливи". Тъкмо това кара някои учени да направят проучвания дали зат това мълчание не се крият ултразвуци. Оказва се, че големите уши на дългопетите възприемат звуци с честота до 90 000 херца, което е абсолютен рекорд за примати и който се среща при изключително малко други животни.
В естествената си среда те контактуват с викове в ултрачестотния диапазон с честота около 75 000 херца, най-високото известно ниво при бозайници с изключение на някои прилепи и гризачи, се посочва в изследването. Тази способности представляват много сериозно предимство за дългопетите, тъй като им осигурямат нещо като "частен канал" за комуникация, предаде АФП.
